Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Наличие на афлатоксин В1 във фуражи за бройлери – последици и начини за смекчаването им
Изменението на климатичните условия увеличава риска от разпространение на микотоксигенни гъби в околната среда и замърсяване с афлатоксини. Наличието на афлатоксини по хранителната верига предизвиква опасения за безопасността на храни и фуражи, вследствие проява на неблагоприятни въздействия върху здравословното състояние на хора и животни. Това подчертава необходимостта от ефективни мерки за смекчаване на последиците от наличие на афлатоксини по всички етапи от веригата за доставки на храни и фуражи, от производство на земеделски култури и прибиране на реколтата до преработка, опаковане и съхранение. В свое проучване [1] изследователите правят оценка на общата токсичност на Афлатоксин В1 (AFB1) при бройлери като проследяват ефекта му върху чревната структура, чревната бариерна функция, оксидативния стрес, имунния отговор и чревната микробиота. Изясняването на чревната токсичност, предизвикана от експозиция на AFB1, е от съществено значение за разработване и прилагане на ефективни стратегии за смекчаване и елиминиране на неблагоприятните ефекти. Много от съществуващите подходи за обеззаразяване остават с ограничена ефективност или са с високи разходи, зависими от непрекъснато влагане на химикали и потенциално влошаване качеството на фуражите. Напредъкът в аналитичните технологии и информационните системи значително подобряват скоростта, точността и достъпността на методите за откриване на замърсители.
Снимка: Lex Salverda, източник [1]
- Неблагоприятни ефекти при бройлери, причинени от консумация на фураж с AFB1
1.1. Чревни увреждания
Приемът на AFB1 от фураж предизвиква много неблагоприятни ефекти при бройлери, като най-сериозното увреждане е това на червата, на няколко нива: структурно, функционално, имунологично и микробиологично. Проявяват се нежелани въздействия върху естествените функции на червата (храносмилане, абсорбция, справяне с патогени, поддържане целостта на защитната бариера). По този начин се увеличава риска от чревни инфекции и се намалява общата продуктивност при бройлерите. Тази каскада от увреждания води до забавяне на растежа на птиците, отслабен имунитет и големи икономически загуби в птицевъдството.
1.2. Нарушено храносмилане и растеж
Експозицията на AFB1 при бройлери уврежда чревната структура като води до намалена височина на чревните власинки, загуба на епителни клетки, тъканно увреждане или клетъчен стрес по-малка повърхност за усвояване на хранителни вещества.
1.3. Нарушена чревна бариера
Микотоксинът AFB1 уврежда трансмембранните протеини на плътните връзки и отслабва механичната бариера на червата. По този начин червата стават пропускливи („синдром на пропускливите черва“), в кръвния поток по-лесно преминават токсини, патогени и антигени, което води до проява на възпалителни процеси и метаболитен стрес.
1.4. Оксидативен стрес и клетъчно увреждане
Приемът на AFB1 от бройлери води до генериране на прекомерно количество реактивни кислородни форми в тъканите на червата, което предизвиква липидна пероксидация, увреждане на ДНК, апоптоза (клетъчна смърт) и намалена активност на антиоксидантните ензими. Оксидативният стрес отслабва способността на червата да се самовъзстановяват.
1.5. Нарушена чревна имунна функция
Учените [1] твърдят, че при бройлери, изхранвани с дажба, съдържаща 40 g AFB1/kg, се наблюдава значително намаляване на производството на антитела и на броя на Т и В клетките. Тъй като червата в най-голяма степен отговарят за осъществяване на имунен отговор при бройлери, приемът на AFB1 увеличава податливостта към инфекции и намалява ефективността на ваксините.