ЕКИП ЦОРХВ: МЕХАНИЗМИ НА АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ СРЕЩУ АНТИМИКРОБНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ 2026 – 2029 г.
Информационна кампания на Центъра за оценка на риска по хранителната верига за повишаване на осведомеността за антимикробната устойчивост/резистентност – 2026 г.
МЕХАНИЗМИ НА АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ
Антибиотичната резистентност е сериозен глобален проблем за общественото здраве. Тя възниква, когато бактериите развият механизми, които им позволяват да оцелеят и да се размножават в присъствието на антибиотици, които иначе биха ги унищожили или потиснали растежа им.
Микробите са живели на земята от 3,5 милиарда години във всякакъв вид среда, което ги прави най-многобройната и адаптивна форма на живот на планетата. Микробите еволюират по начин, който им позволява да продължат да живеят и да се размножават, въпреки лекарствата, предназначени да ги унищожат. Това е международен проблем – глобална заплаха за общественото здраве.
Как възниква антимикробната резистентност?
Бактерията има пет цели, след като проникне в тялото:
- Да достигне до целевото място (белите дробове, например);
- Да се установи на целевото място;
- Да се размножава;
- Да вземе хранителни вещества от гостоприемника;
- Да избегнете и/или да преживеете всякакви атаки от страна на имунната система на гостоприемника.
Когато се приема антибиотик, той унищожава повечето от бактериите, но устойчивите/резистентните могат да оцелеят. Бактериите притежават защитни стратегии, които използват, за да устоят на антибиотиците:
Съществуват няколко основни механизма на антибиотична резистентност:
- Ензимна инактивация на антибиотика
Това е един от най-често срещаните механизми. Бактериите произвеждат ензими, които променят или разрушават структурата на антибиотика, правейки го неефективен. Примери:
- Бета-лактамази – ензими, които отделят бактериите и които хидролизират бета-лактамния пръстен на пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми и монобактами. Това е най-разпространеният механизъм на резистентност към тези антибиотици.
- Аминогликозид-модифициращи ензими – ензими, отделяни от бактериите, които променят химичната структура на аминогликозидите (например гентамицин, тобрамицин), като добавят химични групи (ацетил, фосфорил, аденил).
- Хлорамфеникол ацетилтрансфераза – ензим, който ацетилира хлорамфеникола, намалявайки неговата активност.