ИНЖ.ДАНИЕЛА НОВАКОВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Хранителното предаване на болестта на Шагас като нововъзникващ риск
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) предоставя настоящата научна информация относно болестта на Шагас, причинена от инфекция с Trypanosoma cruzi, нейното разпространение, пътищата на предаване и потенциалното значение на хранителното предаване като нововъзникващ риск за общественото здраве и хранителната верига. Настоящият материал има за цел да обобщи наличните научни данни относно възможността за орално предаване чрез контаминирани храни и напитки, без да изразява официално становище относно степента на риска. Информацията може да подпомогне планирането на бъдещи научни изследвания, мониторингови дейности и мерки за превенция.
Резюме
Trypanosoma cruzi е причинителят на болестта на Шагас, която засяга 6–7 милиона души по света. Макар възможността за орално предаване да е била научно предложена още през 1913 г., първите потвърдени случаи на човешка инфекция чрез консумация на храна са докладвани през 1968 г. Този дълъг период е допринесъл за възприемането на оралното предаване като рядко или инцидентно явление. През последните десетилетия обаче са натрупани убедителни епидемиологични, клинични и експериментални данни, които показват, че хранително-преносимата инфекция има нарастващо значение в епидемиологията на заболяването. Едновременно с това в редица страни от Латинска Америка са докладвани множество огнища на инфекция с T. cruzi, свързани с консумация на замърсени храни и напитки, което предоставя ценна информация за молекулярната епидемиология и клиничните характеристики на този път на предаване. Също така е установено, че консумацията на месо от заразени животни, когато месото е добито (животните са заклани) по време на острата фаза, може да доведе до инфекция с T. cruzi, което подчертава месото като потенциална хранителна матрица за предаване. През последните години оралният път се разглежда като нововъзникващ риск по хранителната верига. Разширяването на международната търговия с храни, климатичните и екологичните промени, урбанизацията и засилената мобилност на населението допълнително обосновават необходимостта този механизъм да бъде проследяван и оценяван.
1. Въведение
Болестта на Шагас, известна още като американска трипанозомоза, представлява потенциално животозастрашаващо паразитно заболяване, причинено от протозоя Trypanosoma cruzi (T. cruzi). Заболяването е описано за първи път от Карлос Шагас през 1909 г. и се определя като една от пренебрегваните тропически болести. То е ендемично за Латинска Америка и се среща в 22 държави в Северна и Южна Америка. Според Световната здравна организация (СЗО) между 6 и 7 милиона души в световен мащаб са заразени с T. cruzi, а приблизително 75 милиона души са изложени на риск от заразяване. Всяка година заболяването причинява над 10 000 смъртни случая [1].
Болестта на Шагас започва да се очертава и като проблем за общественото здраве извън ендемичните райони, включително в Европа, главно поради засилената транснационална мобилност и миграция от Латинска Америка. Въпреки че заболяването остава най-разпространено в Южна и Централна Америка и някои от южните щати на САЩ, през последните години се наблюдава нарастване на диагностицираните случаи в европейски държави, особено в страни с големи латиноамерикански имигрантски общности, като Испания, Италия, Франция и Обединеното кралство. Макар точният брой на случаите в Европа да не е известен, оценките показват, че хиляди хора са инфектирани. Значителна част от случаите обаче остават недиагностицирани поради ограничени програми за скрининг и недостатъчна осведоменост сред здравните специалисти.
