ИНЖ. С.САВОВА, Д-Р В.МОНЕВА: Въздействие на военните конфликти върху хранителната верига: замърсители, пътища на експозиция и значение за България
Настоящият анализ разглежда основните механизми, чрез които военните конфликти могат да повлияят върху безопасността на храните, както и значението на тези въздействия за България в контекста на контрола върху замърсителите и устойчивостта на хранителната верига.
1. Въведение
Съвременните военни конфликти оказват многостранно въздействие върху агрохранителните системи, като ефектите им значително надхвърлят непосредствените хуманитарни и икономически последици. Наред с разрушаването на инфраструктура и разселването на населението, конфликтите водят до съществени нарушения в производството, преработката, транспорта и контрола на храните и фуражите, както и до повишен риск от екологично замърсяване с възможно отражение върху хранителната верига.
Оценките на Програмата на ООН за околната среда (United Nations Environment Programme, UNEP) и Съвместния изследователски център на Европейската комисия (European Commission Joint Research Centre, JRC) показват, че военните действия могат да доведат до замърсяване на почвите, водите и въздуха в резултат от пожари, разрушаване на индустриални обекти, използване на боеприпаси и натрупване на отпадъци. Тези процеси създават предпоставки за навлизане на различни групи замърсители – включително тежки метали, продукти от горене, нефтопродукти и други токсични вещества – в аграрната среда и впоследствие в хранителната верига.
Успоредно с това нарушаването на водоснабдителните и санитарните системи и увреждането на почвените ресурси могат да ограничат безопасното производство на храни и да увеличат риска от експозиция на замърсители.
Паралелно с екологичните ефекти, конфликтите водят и до сериозни нарушения във веригите за доставка на храни и фуражи – включително затруднения в търговията със суровини, прекъсвания в логистиката, нестабилност на пазарите и пренасочване на търговските потоци. Това поставя допълнителни изисквания пред контролните органи, свързани с адаптиране на мониторинга към променящия се произход на суровините и към техния възможно различен рисков профил.
В този контекст темата за въздействието на военните конфликти върху хранителната верига придобива особено значение за държавите-членки на Европейския съюз, включително България. За страната рискът е предимно косвен и е свързан с вноса на суровини и фуражи, с трансгранични екологични въздействия, включително в Черноморския регион, както и с необходимостта от поддържане на ефективен контрол, основан на риска. Това налага систематичен и научно обоснован подход, при който потенциалните въздействия се оценяват въз основа на данни от мониторинг, без да се създава необосновано обществено безпокойство.
2. Основни видове замърсители
Оценките на UNEP (2024 – 2026) и JRC (2025) показват, че военните конфликти водят до сложно и многокомпонентно замърсяване на околната среда, което може да достигне до храните по различни пътища.
От гледна точка на оценката на риска, ключово значение има проследяването на произхода на замърсителите, механизмите на разпространение и пътищата на експозиция. В условията на военни конфликти тези процеси често протичат едновременно — чрез почви, води, фуражи и земеделски култури.
2.1 Тежки метали - сред най-съществените групи замърсители са тежките метали. Те постъпват в околната среда както в резултат на използването на боеприпаси, така и при разрушаването на сгради, промишлени обекти и енергийна инфраструктура. Допълнителен източник са големите количества отломки, включително строителни материали и разрушени технически съоръжения.
Тежките метали могат да замърсят пряко почвите и водите, да се разпространяват чрез прах и атмосферно отлагане или да се просмукват в подпочвените води. От гледна точка на хранителната верига това води до класически пътища на експозиция: почва → култури → храни, почва/вода → фуражи → животински продукти, както и чрез напояване със замърсени води.
Поради тези механизми тежките метали представляват добре установен риск за безопасността на храните, който при военни конфликти може да бъде усилен от едновременно действие на множество източници [1, 2].