Замърсители по хранителната верига

Начало

Д-Р С.ЧЕРКЕЗОВА, ИНЖ. М.ХРИСТОВА, С.САВОВА: СТАНОВИЩЕ на ЦОРХВ относно оценка на риска, свързан с консумация на спанак с установено ниво на кадмий над максимално допустимото количество

  1. Въведение

В хода на официалния контрол върху храните, от оранжерия в гр. Сандански, ОДБХ Благоевград взема проба от пресен спанак за химичен анализ за съдържание на тежки метали - кадмий и олово. Съгласно Изпитвателен протокол № 18/11.04.2022 г., издаден от Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съдържанието на кадмий е 0.43 ± 0.05 mg/kg при максимално допустимо количество за този замърсител от 0.20 mg/kg, съгласно Регламент (ЕО) № 1881/2006[1].

В тази връзка, БАБХ изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно риска за здравето на консуматорите, свързан с консумацията на пресен спанак, съдържащ установеното количество кадмий.

 

  1. Оценка на здравния риск

2.1. Определяне и характеризиране на опасността

Кадмият е тежък метал, който се среща естествено в земната кора. В околната среда се отделя в резултат на вулканични емисии и изветряне на скалите, както и от човешката дейност. Кадмият има редица индустриални приложения, като галванопластика, производство на бои, производство на пластмасови стабилизатори, никел-кадмиеви батерии, електроника и др. Прилагането на торове в селското стопанство, добивът и рафинирането на метални руди, са важни източници на замърсяване на околната среда. Кадмият се установява във въздуха, почвата и водата, и впоследствие може да се акумулира в растенията и животните.

2.1.1. Токсикокинетика

Системната абсорбция на приетия с храната кадмий обикновено е по-малко от 5%, но се съобщава за степен на усвояване от 10%. Бионаличността на кадмий в организма варира в зависимост от възрастта, хранителния режим, източника на кадмий, наличието на цинк и обмяната на желязо в организма.

Кадмият има дълъг биологичен полуживот, вариращ от 10 до 30 години. Поради това, той се натрупва в продължение на много години, главно в кората на бъбреците и в по-малка степен в черния дроб и белите дробове. Максимални концентрации в бъбречната кора се наблюдават на около 50 - 60-годишна възраст.

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

 

[1] Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 година за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните.