ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Лайшманиоза при животни и хора
Лайшманиозата е векторно заболяване, което се предава от пясъчни мухи (флеботомуси или още папатаци) и се причинява от облигатни вътреклетъчни протозои от рода Leishmania, семейство Trypanosomatidae. Причинителят на кожната лайшманиоза е открит през 1897 г. от руския учен П. Ф. Боровски. През 1900 - 1903 г. W. Leishmann и С. Donovan в Индия откриват при болен от кала-азар паразити, морфологично идентични с телцата на Боровски. Трансмисивният път на предаване чрез флеботомуси S. Adler и М. Вег доказват през 1941 г. при кожна лайшманиоза, a през 1942 г. - С. Swaminath и сътрудници при кала-азар.
Различават се три вида лайшманиози:
- Висцерална лайшманиоза. Причинява се от Leishmania donovani.
В зависимост от ареала на географското им разпространение се различават три клинико-епидемиологични варианта на висцералната лайшманиоза:
- Индийски (кала-азар)
- Средиземноморско-африкански
- Южноамерикански
Висцералната лайшманиоза е разпространена в тропическите и субтропическите райони и частично в умерения пояс на всички континенти с изключение на Австралия. Преносители са различни видове флеботомуси в зависимост от ареала: Ph. perniciosus, Ph. perfilievi, Ph. mayor и други (Средиземноморието, Средна Азия), Ph. argentipes (Индия), Ph. orientalis (Судан), Ph. martini (Кения), Lutzomya longipalpis (Южна Америка). Спорадични случаи има описани и в България от проф. Бр. Братанов. Различните клинико-епидемиологични варианти на висцералната лайшманиоза имат някои епидемиологични особености.
Фигура 1. Phlebotomus spp.
(https://www.ecdc.europa.eu/en/disease-vectors/facts/phlebotomine-sand-flies)
Средиземноморската висцерална лайшманиоза е зооантропоноза. В природните огнища резервоари са лисици, плъхове и чакали. Човекът се заразява при влизане в огнището (дърводобив, скотовъдство, лов, туризъм и други) чрез ухапвания от заразени женски флеботомни пясъчни мухи (подсемейство Phlebotominae). Заразяват се хора от всички възрасти, но по-често деца. В синантропните и полусинантропните огнища (селски и градски тип) основен резервоар на лайшманиоза са кучетата. L. donovani поразява не само вътрешните им органи, но и кожата, което ги прави ефективен източник за заразяване на флеботомусите. В тези ендемични огнища боледуват предимно деца до 5 години, заболяванията са спорадични. Човек много рядко може да бъде източник, защото в кръвта на такива болни, дори в температурния период, лайшмании се намират в много малко количество. Средиземноморската висцерална лайшманиоза е сезонна, проявявайки се през пролетта (м. април) и рядко през месец ноември.
Индийската висцерална лайшманиоза (кала-азар) е антропоноза с чести, епидемични взривове. Флеботомусите се заразяват от болните, у които в температурния период на болестта в периферната кръв има много лайшмании, а в късния период - и от кожата. Заразени кучета с кала-азар в огнищата не се откриват. Боледуват хора от всички възрасти. Кала-азар може да има и конгенитална форма, както и да се предаде от паразитоносител на здрав при кръвопреливане. В ендемичните райони изследванията показват, че много от местните жители са положителни за това заболяване, без да са боледували от висцерална лайшманиоза.
Източноафриканската висцерална лайшманиоза е разпространена в саванната зона на Судан, Сомалия, Кения, Етиопия и Уганда. В селските райони тя се проявява като зооантропоноза (резервоари са различни видове гризачи) със спорадично разпространение и периодични епидемични взривове, а в гъсто населените градски райони заболяването е антропоноза с епидемично разпространение. Причинителят се открива периодично в кръвта и кожата.
- Кожна лайшманиоза (кожна лайшманиоза на новия свят и кожна лайшманиоза на стария свят). Причинява се от Leishmania tropica. Нарича се още Пендинска язва, Източна язва, Тропическа язва, Ашхабатска язва, Алепска пъпка, Багдатска пъпка, Делхийска пъпка, Болест на Боровски.
- Кожно-лигавична лайшманиоза. Причинява се от Leishmania mexicana и Leishmania brasiliensis. Нарича се още Американска лайшманиоза и Мукокутанна лайшманиоза.