Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: АНАЛИЗ: Пер- и полифлуоралкилни вещества в селскостопанските системи: Експозиция на хора, чрез консумация на говеждо месо
Пер- и полифлуороалкилните вещества (PFAS) са устойчиви химични съединения, които се използват за производството на много видове потребителски продукти (хранителни и козметични опаковки, кухненски уреди с незалепващи покрития, бои, противопожарна пяна, водоустойчиви тъкани, фотографски материали и др.) Разпространената им употреба води до натрупване в почва, вода, земеделски култури и живи организми. Скорошен научен анализ [1] оценява съдържанието на PFAS в говеждо месо и черен дроб от едри преживни животни (ЕПЖ, хранени със замърсена царевица (Zea mays). Данните от експерименталните измервания и публикувани стойности от други проучвания, показват, че дори умерени нива на PFAS в почвата и фуражите могат да доведат до високи концентрации в говеждото месо и черния дроб – над здравно базираните прагове за безопасност, определени от регулаторните органи на САЩ и Европейския съюз (ЕС), като децата са особено изложени на риск.
- Въведение
Пер- и полифлуороалкилните вещества се използват от доста дълъг период от време, натрупват се в околната среда и имат потенциал за биоакумулиране. Многобройни проучвания показват, че експозицията на някои PFAS може да повлияе неблагоприятно на множество функционални системи при хора и животни, включително на имунната, репродуктивната и ендокринната системи, както и върху функцията на черния дроб, бъбреците и щитовидната жлеза.
Питейната вода и храната, съдържащи PFAS, са важен път на експозиция за хората. Натрупване на PFAS в храни може да възникне в резултат на замърсени отпадъчни води, почва и утайки (биосолиди)[1], особено в земеделски общности, които разчитат на местни хранителни източници. Пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ) са идентифицирани като източници на PFAS в околната среда. Конвенционалните методи за пречистване на отпадъчни води, може да не намалят съществено количествата PFAS и дори да доведат до трансформация в продукти като перфлуорооктансулфонова киселина (PFOS). Повишени концентрации на PFAS са идентифицирани във входящи и отпадъчни води на ПСОВ, както и в утайките, които се прилагат като тор върху земеделски земи за подобряване на почвата и производството на култури. При многократно използване на отпадъчни води, PFAS може да се натрупат в почвата, да се абсорбират от земеделски култури и да преминат към селскостопански животни. Този път на трансфер и натрупване може да бъде особено интензивен при интегрирани системи на земеделие и животновъдство. Проучвания на полето и в оранжерии показват, че в корените, стъблата и листата на зърнените култури се откриват по-големи количества PFAS, в сравнение със семената и плодовете. Когато селскостопански животни се изхранват с фуражи, отглеждани върху замърсени почви, те могат да приемат замърсителите и да повишат риска за консуматорите на хранителни продукти от животински произход.
Директно измерване на PFAS в животинските продукти не винаги е възможно и често се използват модели за поведение и пренос, за да се оценят концентрациите в околната среда и храните. Преминаването на PFAS от почвата към растенията често се представя в тези модели, като фактор за биоакумулация (BAF), като по-големите стойности показват по-голям трансфер. Дълговерижните PFAS (като PFOS), често имат по-ниски фактори на биоакумулация в растенията (< 0,2), в сравнение с късоверижните (перфлуоробутанова киселина (PFBA > 1,5). При животните степента на биоакумулация може да варира в зависимост от вида животни и мястото на натрупване (черен дроб, мускулатура).
Разтворимите във вода PFAS (карбоксилни киселини) се екскретират в по-голяма степен чрез урината. Тези, с по-ниска разтворимост (сулфонова киселина), се отделят предимно чрез жлъчката, а това води до по-дълго задържане в кръвта, черния дроб и бъбреците.
Учените [1] проучват земеделска област, в която повече от десетилетие се използват утайки от отпадъчни води, съдържащи PFAS. Измерени са количествата PFAS в почвата и растенията царевица, а чрез компютърни инструменти се оценява преминаването към животни и хора. Установено е, че в зърната на царевицата няма PFAS, дори когато растенията са отглеждани върху почви със съдържание на повече от 100 ng/g перфлуорооктанова киселина (PFOS). За разлика от това, в изсушените стъбла и листа се откриват значителни количества.
Проучването [1] включва преглед на научната литература, базиран на данни за усвояване от почвата и натрупване в растения царевица. Разгледана е сезонната и годишна консумация от ЕПЖ на царевица, изключително от засегнатото поле. Учените прилагат консервативно моделиране на експозицията, като включват по-млади възрастови групи хора, с по-високи нива на консумация, коригирани спрямо телесното тегло.
Целият материал можете да прочетете ТУК