Фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Проучване на възможностите и ограниченията за разнообразяване на източниците на фуражни протеини в Европейския съюз

Европейската комисия публикува най-новите си прогнози за производство, търговия и вътрешна употреба на широка гама източници на фуражен протеин в Европейския съюз (ЕС). Като се има предвид, че ЕС все още зависи от внос на някои фуражни протеини, Комисията прави проучване относно възможностите и ограниченията за разнообразяване на източниците на протеини. Изборът на фуражен протеин за животновъдство зависи от различни фактори, като най-важният е конкурентоспособността. За производството на протеини в ЕС от основно значение са рентабилността и възможностите за създаване на добавена стойност. Намаляването на зависимостта от вноса на фуражи може да допринесе за стратегическата автономност на ЕС и да осигури по-устойчива и самостоятелна хранителна система на съюза, като същевременно подобри устойчивостта.

Въз основа на наличните данни за 2023/24 г., се приема, че търсенето на фуражи ще остане стабилно на ниво 71 млн. тона суров протеин в сравнение с предходната пазарна година. Очаква се собственото производство на всички източници на протеин в ЕС да бъде на ниво 75%. Европейският съюз остава напълно осигурен по отношение на груб фураж и той все още е основен източник на фуражен протеин, като представлява 41% от общото потребление на фуражи в ЕС. Дялът на всички брашна от маслодайни култури представлява 27% от общото потребление на протеини за фуражи в ЕС, а дялът на зърнените култури – 21%. Въпреки това, при брашната от маслодайни семена, ЕС произвежда само 27% от необходимите за изхранване на животновъдния си сектор.

Секторите на животновъдството не са равностойни по отношение на нуждите от внос, като секторите на свиневъдството и птицевъдството са най-зависими от вноса на соев шрот. Преживните животни разчитат повече на тревен фураж, дори и да се доставят някои концентрати. Проучването предвижда идеален сценарий, при който качеството и/или дялът на протеини в дажбата на преживните животни ще се повиши чрез няколко стратегии: интегриране на фуражни бобови растения, като например суха люцерна, подобрени пасища и управление на пасищата, както и увеличаване на производството на соя, слънчоглед, рапица и бобови растения в ЕС.

Зависимостта на ЕС от вноса на протеини е свързана най-вече с почвени, климатични и структурни причини, като средния размер на стопанствата, наличната обработваема земя на континента, конкурентоспособността на различните култури и като цяло по-неблагоприятните условия за отглеждане на определени продукти, като соя. В допълнение, фокусът на ЕС върху зърнените култури води до значими изследвания и подобряване на добива, които правят зърнените култури по-конкурентноспособни от богатите на протеин култури, като слънчоглед, грах, фасул и рапица. Европейската комисия вече е заявила намерението си да подкрепи производството на растителни протеини в своето „Съобщение относно гарантирането на продоволствената сигурност и укрепване устойчивостта на хранителните системи“, публикувано през март 2022 г[1].

Наблюдава се известен напредък. Прогнозите са, че през 2023/24 г. производството на богати на протеини растения (маслодайни и бобови култури) в ЕС ще достигне 7,2 млн. тона суров протеин, което представлява значителен ръст от 28% през последните 15 години.