Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Рискове за здравето на животните, свързани с наличието на охратоксин А (OTA) във фуражи
През 2004 г. Панелът на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) за замърсители по хранителната верига (Панел CONTAM) изготвя научно становище[1] относно рисковете за здравето на животни, свързани с наличието на охратоксин А (OTA) във фуражи и преминаването му от фуражи в храни от животински произход. Европейската комисия изисква от ЕОБХ да направи нова оценка на наличната към настоящия момент научна информация и да актуализира становището от 2004 г. Охратоксин А се получава от няколко гъби от родовете Aspergillus и Penicillium. При повечето видове животни токсинът се абсорбира в стомашно-чревния тракт, свързва се с плазмените албумини и се детоксикира основно до охратоксин алфа (OTalpha) от микрофлората на търбуха. При свине ОТА е открит главно в черния дроб и бъбреците. Като цяло, ОТА уврежда структурата и функцията на бъбреците и черния дроб и влияе върху зоотехническите показатели (наддаване на телесно тегло, съотношение фураж/продуктивност и т.н.) на животните. Животните с прост стомах са по-чувствителни от преживните поради ограничена детоксикация на OTalpha. Потвърждава се слабо преминаване на ОТА от фураж в мляко на преживни животни и магарета, както и в яйцата на домашни птици. Експозицията от фураж се оценява чрез различни сценарии, основани на моделни дажби или комбинирани фуражи (пълноценен фураж/допълващ фураж). Оценката на риска е направена за животни, за които може да се определи референтна точка (reference point РТ).
Въведение
По искане на Европейската комисия, през 2023 г., панелът CONTAM на ЕОБХ предоставя оценка на рисковете за здравето на животните, свързани с наличието на охратоксин А във фуражи и преминаването му от фуражи към храни от животински произход. В тази оценка като отправна точка е използвано становището от 2004 г., информация от становището[2] на експертите от панела CONTAM от 2020 г. относно OTA в храни и е включена нова научна информация.
Панелът CONTAM има за цел да извлече референтни точки за неблагоприятни ефекти върху здравето на животните, изразени като нива на OTA в пълноценни фуражи, следователно позоваването на дозите OTA във „фуражите“ в това становище трябва да се разбира като „пълноценен фураж“, както е посочено в Регламент (ЕО) 767/2009[3] („пълноценен фураж“ означава комбиниран фураж, който поради своя състав е достатъчен за една дневна дажба“).
Охратоксин А се получава от няколко гъби от родовете Aspergillus и Penicillium, включително P. verrucosum, A. ochraceus и A. carbonarius. В зоните с умерен климат OTA се получава от P. verrucosum при температура под 30° C главно в зърнени култури като царевица, пшеница, ечемик и ръж. В по-топлите райони, A. ochraceus се среща предимно във фъстъци и соя. Главно след прибиране на реколтата започва образуване на ОТА. Той се описва като термостабилен токсин, но въпреки това, е доказано намаляване на количеството му по време на нагряване при температура 175° С и образуване на продукти от разграждане. По време на производството, фуражните суровини и комбинираните фуражи преминават през различни етапи, при които температурата влияе върху фуража (кондициониране, гранулиране, експанзия, екструдиране, екстракция с разтворител). Няма данни за наличност на изомери във фуражите.
Охратоксин А се абсорбира бързо и до голяма степен в стомашно-чревния тракт на повечето видове животни и здраво се свързва с плазмените протеини. При овце се наблюдава по-слабо свързване на OTA в сравнение с другите преживни животни, при пуйки има най-висока степен на свързване, в сравнение с различните видове домашни птици, а при магарета има по-ниска степен на свързване, в сравнение с прасета. За разлика от останалите видове животни, при риби се наблюдава много ниска перорална бионаличност и по-ниска степен на свързване с плазмени протеини.
Предполага се че, при говеда и овце микрофлората в търбуха играе важна роля при екстензивната хидролиза на OTA в охратоксин алфа (OTalpha). При свине OTalpha е открит в малки количества в урината. Данните in vitro показват, че OTA при пилета, свине, кози и крави се метаболизира чрез хидроксилиране и дехлориране.
Хранителните продукти от животински произход, използвани като фуражни суровини за животни, може да съдържат OTA (чрез преминаване от фураж към органи/тъкани). От особено значение са бъбреците и кръвта, които биха могли да допринесат, в комбинация с естествено замърсени растителни фуражни суровини, за експозиция на животни, особено на месоядни видове. Въпреки това, този принос вероятно е малък, въз основа на ограничената употреба на тези фуражни суровини. Проучванията при прасенца показват, че OTA уврежда функцията и структурата на бъбреците и черния дроб, а при подрастващите прасета дългосрочната експозиция засяга растежните показатели при едно единственото изследвано ниво. Налице са редица нови проучвания за токсичността на OTA при домашни птици. При отглеждане на пилета (пилета за угояване, пилета, отглеждани за носачки и разплод), OTA причинява увеличаване теглото на черния дроб и бъбреците, намаляване теглото на тимуса и се свързва с образуване на лезии в черния дроб. Установена е имуносупресия и понижаване на зоотехническите показатели (наддаване на телесно тегло, съотношение прием на фураж/продуктивност). Подобна картина се получава при проучвания на OTA при кокошки носачки - значително намалено тегло на яйцата и влошено съотношение между прием на фураж и снасяне на яйца. След експозиция на OTA се наблюдава намаляване на растежните показатели при отбити зайци. Предполага се, че подобно на други животни с прост стомах, еднокопитните може да бъдат по-чувствителни към OTA, отколкото преживните, но няма съответни доклади в настоящата научна литература, документиращи неблагоприятни ефекти на микотоксина при тези видове. Наличните данни за риби показват, че сьомгата е относително устойчив вид на OTA, като не са наблюдавани измерими ефекти до най-високата изпитвана доза (2 mg OTA/kg фураж). При различни растителноядни видове млади риби се наблюдава понижаване на зоотехническите характеристики, повишена чревна пропускливост и промяна на хепатопанкреатичната тъкан
Оценката на експозицията е извършена чрез използване на сценарий за средна или висока експозиция (като се използва най-високият надежден персентил въз основа на броя на наличните проби). Характеризирането на риска е извършено за онези видове животни, за които може да се определи референтна точка, а именно пилета за угояване, кокошки носачки, отбити прасета, свине за угояване, свине майки и зайци. Експозицията е изведена за пъстървови риби, но референтна точка може да бъде посочена само за растителноядни риби, поради което рискът за рибите не може да бъде оценен.
За оценката е извършен и анализ на неопределеността. Несигурностите са идентифицирани и приоритизирани от експертите въз основа на потенциалния им принос към резултатите от оценката на риска.
Целият материал можете да прочетете ТУК