Остатъци от ветеринарномедицински продукти в храни от животински произход

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Информация относно мониторинг на остатъци от ветеринарни лекарствени продукти и други субстанции в живи животни и продукти от животински произход за 2022 г.

Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) публикува доклад, който обобщава данни от мониторинг, събрани през 2022 г., относно наличието на остатъци от ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) и определени субстанции в живи животни и продукти от животински произход, на държавите членки (ДЧ) на Европейския съюз (ЕС), Исландия и Норвегия. Докладвани са общо 600 320 проби на Европейската комисия. Те представляват 342 850 целеви проби, 3 892 съмнителни проби, докладвани съгласно Директива 96/23/ЕО[1] на Съвета, както и 2 772 проби, събрани при внос и 250 806 проби, събрани в рамките на програми, разработени съгласно националните законодателства. Повечето страни изпълняват минималните изисквания за честота на вземане на проби, определени в Директива 96/23/ЕО на Съвета и в Решение 97/747/ЕО[2] на Комисията. Като цяло процентът на несъответстващите проби[3] през 2022 г. (0,18%) е сравним с предходните 13 години (0,17%-0,37%).

Резюме

            Наличието на неразрешени субстанции, остатъци от ВЛП или химични замърсители в храната представлява рисков фактор за общественото здраве. Законодателната рамка на ЕС определя максимално допустимите граници в храните и мониторингови програми за контрол на наличието на тези вещества в хранителната верига.

• Регламент (ЕС) № 37/2010[4] установява максимално допустими количества на остатъчни вещества от ВЛП в животни, отглеждани за производство на храни и в животински продукти.
• Регламент (ЕО) № 1881/2006[5] на Комисията определя максималните нива за наличие на определени замърсители в животински продукти.
• Директива 96/23/ЕО на Съвета определя мерки за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях, главно ветеринарни лекарствени продукти, в живи животни и животински продукти.
• Решение 97/747/ЕО на Комисията определя нивата и честотата на вземане на проби от определени животински продукти.

            Съгласно член 31 от Регламент ЕО 178/2002[6], Европейската комисия изисква съдействие от ЕОБХ за събирането на данни от ДЧ, Исландия и Норвегия в съответствие с Директива 96/23/ЕО. Анализът на данните, представен в доклада, е фокусиран върху целевите проби, докладвани съгласно Директива 96/23/ЕО на Съвета. Пробите, събрани чрез други стратегии за вземане на проби (съмнителни, вносни или „други“) не следват разработен план за мониторинг; следователно резултатите от тези проби са докладвани отделно от резултатите за целевите проби. Повечето страни изпълняват изискванията за честота на вземане на проби, определени в Директива 96/23/ЕО на Съвета и в Решение 97/747/ЕО на Комисията.

         Като цяло, през 2022 г. от 342 850 целеви проби, има 919 (0,27%) несъответстващи проби, които са сравними с предходните 5 години (0,24%-0,35%). В сравнение с резултатите от 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021 г., през 2022 г. несъответстващите резултати[7] са по-малко за антитиреоидни вещества (A2), докато за стероиди (A3) и лактони и резорцинова киселина (A4) са повече в сравнение с 2020 г. и 2021 г., но по-малко в сравнение с предходните години. Честотата на несъответстващи резултати за бета-агонисти (A5) е по-висока в сравнение с всички предходни години и в съответствие с тази от 2017 г. За забранени субстанции (A6)[8] през 2022 г несъответстващите резултати са по-малко в сравнение с 2021 г., но повече от тези през 2020 г. Намаляване на несъответствията, в сравнение с всички предходни години, се отбелязва за антихелминтни (B2a), докато обратна тенденция се установява за успокоителни средства (B2d) и „други“ (B3f). В сравнение с 2021 г., за антибактериални вещества, включително сулфонамиди, квинолони (хинолони) (B1) и „други фармакологичноактивни субстанции“ (B2f) честотата на несъответствие се запазва, докато за антикокцидийни, включително нитроимидазоли (B2b), карбамати и пиретроиди (B2c), органохлорни съединения, включително полихлорирани бифенили (PCBs) (B3a), химични елементи (B3c), микотоксини (B3d) и багрила (B3e), честотата на несъответствие е по-висока. И накрая, намаление на несъответствията в сравнение с 2021 г. е установено за нестероидните противовъзпалителни лекарствени продукти (B2e) и органофосфорните съединения (B3b).

Целият материал можете да прочетете ТУК

[1] Директива 96/23/ЕО на Съвета относно наблюдение на някои вещества и остатъци от тях в определени продукти от животински произход и за отмяна на Директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и Решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (OB L 125, 23.5.1996, p.10-32). Директивата вече не е в сила, отменена е и заместена от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол и другите официални дейности (OJ L 95, 7.4.2017, p. 1–142). В член 150, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 се определя преходен период, по силата на който държавите членки се задължават да извършват официалния контрол в съответствие с Директива 96/23/ЕО до 14 декември 2022 г.

[2] Решение на Комисията 97/474 от 27 октомври 1997 година за определяне на равнищата и честотата на вземане на проби, предвидени от Директива 96/23/EО на Съвета относно наблюдение на някои вещества и остатъци от тях в определени продукти от животински произход (OB L 303, 6.11.1997г., стр. 12—15). Решението е било в сила по време на събиране на данните. Отменено е с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1646 на Комисията от 23 септември 2022 година относно единната практическа уредба за извършването на официален контрол по отношение на употребата на фармакологичноактивни субстанции, разрешени като ветеринарни лекарствени продукти или като фуражни добавки, и на забранени или неразрешени фармакологичноактивни субстанции и остатъци от тях, относно конкретното съдържание на многогодишните национални планове за контрол и конкретната уредба за тяхното изготвяне, OB L 248, 26.9.2022г., стр. 32—45.

[3] Несъответстваща проба е тази, която е била анализирана за наличието на едно или повече вещества и не е отговаря на законовите разпоредби за поне едно вещество. По този начин пробата може да бъде несъответстваща на изискванията за едно или повече вещества.

[4] Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 година относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход OB L 15, 20.1.2010г., стр. 1—72.

[5] Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 година за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните OB L 364, 20.12.2006г., стр. 5—24 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV) OB L 314M, 1.12.2007г., стр. 558—577 (MT).

[6] Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните OB L 31, 1.2.2002г., стр. 1—24 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV).

[7] "несъответстващ“ е терминът за аналитични резултати, които надвишават разрешените граници (в предходни доклади наричани „положителни“) от влизането в сила на Решение 2002/657/ЕО Резултатът от анализа се счита за несъответстващ, ако е превишена граничната стойност на потвърдителния метод за анализа.

[8] Съединения, включени в таблица 2 на приложението към Регламент (ЕС) № 37/2010.