Д-Р ИРЕНА БОГОЕВА: ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО: Пестициди в питейната вода
Пестицидите могат да замърсят питейната вода. Те се прилагат върху земеделски земи, градини и тревни площи и могат да попаднат в подпочвените или повърхностните водни системи, които захранват източниците на питейна вода. Дали тези замърсители представляват риск за здравето, зависи от това колко токсични са пестицидите, какво е количеството им във водата и каква е ежедневната експозиция от тях[1].
Пестицидите са известни като вещества, предназначени за защита на културите от вредители. Благоприятните резултати от прилагането на пестицидите ги превръщат във важен инструмент за поддържане и подобряване на жизнения стандарт на населението в световен мащаб, се съобщава в проучване (Muhammad Syafrudin еt al., 2021). Според авторите, средно 2 милиона тона пестициди се използват всяка година в световен мащаб за борба с плевелите, насекомите и вредителите. Конвенционалната класификация на пестицидите въз основа на техните целеви видове включва основно три вида: хербициди, инсектициди и фунгициди, като хербициди и инсектициди са най-често използваните видове пестициди. Основни потребители на пестициди са страните Китай, САЩ, Аржентина, Индия, Япония, Канада, Бразилия, Франция, Италия и Тайланд, се уточнява в публикацията.
Революцията в борбата с вредителите e започнала през 70-те години на 20-ти век, с разработването на пестициди на базата на токсични тежки метали, като мед, олово, живак и арсен. Това е последвано от синтезирането на веществото дихлородифенил трихлороетан или по-известно като ДДТ, по време на Втората световна война. Употребата на ДДТ се е увеличила изключително много, благодарение на неговата ефективност срещу почти всички видове вредители, при ниски дози. Поради голямата употреба, неблагоприятното въздействие върху околната среда и човечеството е станало очевидно веднага след като ДДТ е добил популярност. След като ДДТ е забранен за употреба в селското стопанство и за битови нужди, са произведени голямо разнообразие от синтетични пестициди, като органофосфати и пиретроиди, които също са токсични за околната среда.
Постоянната и прекомерна употреба на широк спектър от пестициди в крайна сметка нанася вреди на нецелевите организми и води до появата на остатъци от пестициди на много неочаквани места. Постоянният химически натиск на пестицидите е довел до развитието на резистентни щамове, в които вредителите и насекомите стават устойчиви срещу пестицидите. Прилагането на пестициди води до редица ползи, включително увеличаване на качеството и количеството на храната и намаляване на болестите, пренасяни от насекоми, но заедно с това възникват и въпроси относно потенциалните вредни въздействия върху околната среда, включително върху водните ресурси.
Въздействието върху околната среда се дължи главно на устойчивите и повсеместни характеристики на различни пестициди, които са довели до унищожаване на биоразнообразието, се казва в друго проучване[2]. Разтварянето на пестицидите зависи от естеството на съединенията, техниките за прилагане на пестицидите и климатичните фактори. Пестицидите, които не се разграждат лесно могат да се натрупват в почвите, или да се мобилизират от едно място на друго под формата на разградени продукти (метаболити) с неизвестна токсичност за човешкото здраве, се казва в същата публикация. Появата на пестициди във водните басейни се дължи на оттока от селскостопански полета и промишлени отпадъчни води. Въпреки че в почвената матрица се натрупват пестициди поради големия афинитет на агрохимикалите към почвата, повърхностните водни ресурси като потоци, устия на реки и езера, както и подпочвените води са податливи на замърсяване с пестициди поради тясната взаимовръзка на почвата с водните басейни. Количествата от пестициди, натрупани във водите, може да достигнат и хранителната верига, защото могат да попаднат във водни организми, които се консумират от хората и по този начин стават опасни за тях.
Важно е да се отбележи, че хроничното излагане на пестициди чрез поглъщане на вода може да доведе до имитиране действието на хормони в човешкия организъм, което намалява имунитета на организма, води до нарушаване на хормоналния баланс, предизвиква проблеми, свързани с репродуктивната функция, канцерогенни ефекти и намалява интелигентността, особено при децата, които не са достигнали етапа на пълно телесно развитие.