Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: ИНФОРМАЦИЯ за НАУЧНО СТАНОВИЩЕ Нови разработки в областта на биотехнологиите, прилагани по отношение на животните:
Оценка на съответствието и пълнотата на настоящите насоки на ЕОБХ за оценка на риска за животните
Експертна група на ЕОБХ по генетично модифицирани организми (ГМО)
Инактивирането на гена за миостатин причинява хипермускулен (двойно замускулен) фенотип; Източник: Montasir Al Mansi (2018)[1].
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) представя на обществеността информация относно новото становище на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), по искане на Европейската комисия (ЕК), за риска, който може да представляват новите геномни техники и тези на синтетичната биология върху животни за храна и фураж.
На 5 юли 2023 г. ЕК стартира законодателно предложение за Регламент относно растенията, получени чрез някои нови геномни техники (НГТ/NGT), и произведените от тях храни и фуражи. Становището на ЦОРХВ можете да прочетете тук: https://s.shopeee.com/MRJG
Две години след НГТ растенията се прави преглед на НГТ животни, които са разработени и стигнали близо до пускане на пазара за храна и фураж и най-вероятно скоро ще последва и законодателно предложение, което да регламентира тази пазарна ниша.
Примери за ГМ/НГТ домашни животни на етапа преди пускането на пазара са:
- Прасета резистентни към вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете (с отстраняване на екзон на гена CD163)
- Говеда по-способни да се справят с горещи/влажни условия (с въвеждане на кодон за преждевременно спиране в гена на пролактиновия рецептор),
- Говеда без рога (с дублиране на кратък регион на некодираща последователност, въвеждащ добре характеризирания келтски анкетиран (безрог) алел,
- Зебу двойно замускулени (с нокаут на гена MSTN),
– Пилета резистентни към инфекция с вируса на левкозата-J по птиците (с единична аминокиселинна промяна в транспортния ген на NEPH),
– Пъдпъдъци с 10% увеличаване на скелетната мускулатура (с малка делеция, въведена в миостатиновия ген),
– Пиле с резистентност към грип (чрез CAS9/насочващ плазмид и къс олигонуклеотид, трансфектиран в култура от пилешки първични зародишни клетки),
- Тилапия с двойна мускулна маса, по-дебели филета и по-бърз растеж (с нокаут на гена MSTN),
- Фагри (червена ципура) с двойна мускулна маса, по-дебели филета и по-бърз растеж (с нокаут на гена MSTN, генерираща риба),
- Лъчеперка с повишен апетит, който води до по-бърз растеж (с нокаут на четири лептин рецепторни гена),
- Японска писия с повишен апетит, което води до по-бърз растеж (с нарушаване на гена MSTN).
Редактирането на гени при безгръбначни за храна, фураж и други селскостопански цели (с изключение на генното задвижване) има ограничено приложение до момента и до момента не са установени случаи на етапа преди пускането на пазара
Според научната литература научните изследвания в областта на редактирането на гени за различни видове насекоми напредват, включително модификацията на видове от значение за селското стопанство:
- Медоносна пчела,
- Копринена пеперуда
- Зелев молец
- Ръждиво-червен брашнен бръмбар
и видове, които могат да се използват за храна и фураж:
- Двупетнист щурец (наричан и „африкански“ или „средиземноморски полеви щурец“,
Черната муха войник.
Други безгръбначни – съществуват изследователски групи, работещи по редактиране на гени при скариди и стриди. Редактирането на гени в тези групи животни все още е в ранните етапи на научните изследвания и в тези групи безгръбначни не са идентифицирани приложения на етапа преди търговската реализация.
Целият материал можете да прочетете ТУК