Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: ИНФОРМАЦИЯ:Нарушаването на биосигурността е основен фактор, допринасящ за избухването на болести
Има три златни правила за влизане и те се прилагат за всеки, който влиза в животновъдния обект и халетата: Използвайте индивидуални обувки за всяко стадо/помещение, отделно облекло за всяко стадо/помещение и си измивайте ръцете при влизане. Снимка: Koos Groenewold
В интензивното животновъдство добрият протокол за биосигурност е от съществено значение, тъй като заразните болести могат да причинят огромни щети. Не е трудно да се разработят тези протоколи и да останат записани на хартия в някоя папка. Предизвикателството е да се внедрят в ежедневната практика на работещите във фермата, тъй като човешкият фактор представлява най-голям риск. Проучване на японски, канадски и белгийски учени показва значимостта на практическото прилагане на мерките за биосигурност за предпазване от навлизане на заразно заболяване и до какво водят грешките.
На 30 януари 2021 г. японските власти потвърждават случаи на високопатогенна инфлуенца А по птиците (HPAI) в префектурите Чиба и Миядзаке. Това е седмото огнище от декември 2020 г. за фермата в Чиба и доведе до умъртвяването на около 1,5 милиона птици. Според доклад в Japan Times повечето птицеферми, засегнати от птичи грип, могат да припишат огнищата на човешка грешка, включително недостатъчна защита от диви птици и гризачи.
Ветеринарните инспектори при епидемиологичните проучвания в заразените ферми установяват, че в 63% от помещенията за птици, работещите там не са предприели достатъчно мерки за дезинфекция. Тази човешка небрежност не е изолиран случай. По света огнищата на болести най-често могат да бъдат приписани на нарушения на биосигурността и човешка грешка.
Прилагане на мерки за биосигурност
Мерките за биосигурност са предназначени да предпазват селскостопанските животни от инфекция, но трябва да се прилагат стриктно и последователно от целия персонал и собствениците, за да бъдат успешни.
В проучване от 2011 г. изследователите Манон Расикот (Racicot), ветеринарен епидемиолог в Канадската агенция за инспекция на храните[1] и професор в Университета на Монреал[2], и Жан-Пиер Вайланкур (Vaillancourt), професор в Университета на Монреал, използват видеокамери, за да проучат спазването на биосигурността в 8 птицеферми в Квебек, Канада. Резултатите показват, че има много грешки и много работа до постигане на стриктното спазване на мерките за биосигурност.
Вайланкур (който съветва фермери и мениджъри на ферми в Канада, и в други държави, включително Мексико и Франция) обобщава дългогодишните си наблюдения на практиките във фермите и грешките, които се правят по отношение на биосигурността и основният му извод е, че не са се променили много през годините. Проучването от 2011 г. регистрира 44 различни грешки, много от които правени многократно, при наблюдаваните над 883 посещения във фермите от 102 лица.
От 44 възможни грешки:
– 27 (61,4%) са свързани с определяне на зоните (бяла и черна зона) във фермата и разграничаването им;
– 6 са свързани с работните ботуши (13,6%);
– 5 с миенето на ръцете (11,4%);
– 3 с работните гащеризони (6,8%);
– 3 с дневници на животновъдния обект (6,8%).
Естеството и честотата на допуснатите грешки предполагат липса на разбиране на мерките за биосигурност от страна на персонала във фермата. Обучението на персонала се разглежда като едно от основните средства за постигане на подобрение.
Целият материал можете да прочетете ТУК