Замърсители по хранителната верига

Начало

Д-р СВЕТЛАНА ЧЕРКЕЗОВА: Становище на ЦОРХВ относно прилаганите практики за влагане на сухо мляко при производството на мляко за пиене и млечни продукти, и обявяването на тази информация върху етикета

Във връзка с получените резултати от извършено от Българската национална асоциация „Активни потребители“ (БНААП) проучване за съдържание на добавено сухо мляко в предлаганото на пазара мляко за пиене, Министерство на земеделието, храните и горите изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно прилаганите в страната практики за влагане на сухо мляко при производството на мляко за пиене и млечни продукти, както и относно обявяването върху етикета на крайния продукт, предлаган на потребителите, за съдържанието на сухо мляко.

 Съставът и качеството на млякото и млечните продукти са защитени от Регламент (ЕС) № 1308/2013[1] и на национално ниво - от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти[2] в интерес на производителите и потребителите и за улесняване на лоялните търговски практики. Тази защита на наименованията на млечните продукти осигурява подходящо етикетиране и предотвратява подвеждането на потребителя. Млякото и млечните продукти са дефинирани в приложимото законодателство (европейско и национално) и наименованията, които трябва да бъдат запазени за тях, са установени.

 

  1. I. По отношение на поставения от БНААП проблем за установено съдържание на сухо мляко в предлаганото на пазара мляко за пиене

Мляко за пиене – определение и нормативни изисквания

Нормативни изисквания на ниво Европейския съюз (ЕС)

Възможността да се използва търговският термин „мляко“ и търговските наименовамия, запазени изключително за млечни продукти, е разрешена само за продукти, които отговарят на изискванията, определени в част III и част IV на Приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013. Тези изисквания осигуряват постигането на следните цели:

  • гарантиране на ясни условия на конкуренция за бизнес операторите с храни;
  • установяване на едни и същи стандарти за качество, защитаващи потребителите срещу всякакво объркване по отношение на състава на продуктите, които възнамеряват да закупят.

Наименованието "мляко" се определя като продукт, получен от доенето на млечни животни (точка 1, буква "а",  част IV на Приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013). Терминът „мляко“ може да се използва за мляко, третирано без да се променя неговия състав и за мляко, чиято масленост е стандартизирана.

Регламент (ЕС) № 1308/2013 определя „мляко за пиене“, като продукт, получен от доенето на млечни животни и предназначен за доставка до потребителя без понататъшна преработка. Разрешените промени (модификации) в състава на млякото за пиене след момента на издояване са:

а) изменение на естествената масленост на млякото;

б) обогатяване на млякото с млечни протеини, минерални соли или витамини;

в) намаляване на съдържанието на лактоза.

Измененията на състава на млякото по отношение на млечните протеини и лактозата, се допускат само ако са указани по незаличим начин върху опаковката на продукта, така че да могат да се видят и прочетат лесно (параграф 2, точка III, част  IV на Приложение VII към Регламент (ЕС) № 1308/2013).

Нормативни изисквания на националнониво ниво

С Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се въвежда определение за „прясно мляко“ за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация, в който се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, OB L 347, 20.12.2013г., стр. 671-854.
[2] Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с ПМС № 119 от 19.07.2012 г. (Обн. ДВ. бр.48 от 26 Юни 2012 г., посл. изм. ДВ. бр.96 от 10 Ноември 2020 г.).