ЕКИП ЦОРХВ: Научен обзор: Генно модифицирани култури и влиянието им върху медоносната пчела (Apis mellifera) и др. опрашители - ЧАСТ I
Центърът за оценка на риска по хранителната верига си постави за задача да проучи данните в наличната научна литература за влиянието на генномодифицираните (ГМ) култури върху здравето и поведението на пчелните семейства и други опрашители, посещават ли те полета с ГМ култури или предпочитат не генно модифицирани, наблюдавана ли е разлика в посещаемостта на опрашители при двата вида култури, какво е въздействието на ГМ културите върху здравето на пчелите.
- Въведение
Площите по света, засети с генно модифицирани (ГМ) култури, постепенно нарастват с всяка година след въвеждането им през 1996 година.
Безопасността на генно модифицираните организми (ГМО) се изследва много по-интензивно от тази на конвенционалните видове. В Европейския съюз (ЕС) подробна оценка на риска е нужна за всяка ГМ култура преди тя да бъде пусната свободно на пазара. В повечето страни регулаторните органи, оценяващи потенциалните рискове и ползи от генетично модифицираните растения, изброяват медоносната пчела сред „нецелевите“ видове, които трябва да се вземат предвид, преди тези растения да бъдат пуснати в продажба.
Поради своята екологична и икономическа значимост, често пчелите са използвани като индикатор, за да се оцени риска от ГМ растенията, преди те да бъдат пуснати свободно на пазара.
Рискът за околната среда и най-вече за биоразнообразието е проучван в глобален мащаб в продължение на години и към настоящия момент продължават да се провеждат експериментални проучвания.
Взаимодействието и коеволюцията между растенията и опрашителите датира от самата зора на еволюцията на цъфтящите растения и оттогава те са тясно взаимозависими.
Много насекоми играят ролята на опрашители (медоносни пчели –Apis mellifera , земни и диви пчели – сем. Bombus, сирфидни мухи – сем. Syrphidae и др.) на различни диви и културни растения. Следователно те са от огромно екологично и икономическо значение. Сред тези опрашващи насекоми пчелите (Apis) са най-добре познати. Опрашителите изпълняват важна екосистемна функция, която поддържа структурата на екосистемите, като улеснява репродуктивните процеси в естествените растителни популации, като по този начин запазва генетичното разнообразие на тези популации.
Някои учени смятат, че до този момент няма данни за наличие на какъвто и да е риск от ГМО за природата. Много голяма група други учени са на точно обратното мнение като извеждат редица аргументи, които трудно могат да се пренебрегнат. Множество аспекти на отглеждането на ГМ култури повдигат спорове. Това се дължи на факта, че научните данни никога не са напълно окончателни, те са в процес на натрупване на нови факти, получаване на резултати от нови изследвания и винаги имат известна степен на несигурност. Несигурността идва от факта, че понякога не всички фактори в сложните системи на природата могат да бъдат взети под внимание при едно проучване.
- Какво е Генетично модифициран организъм (ГМО)?
Генетично модифицираните организми (ГМО) са един добре известен пример за постиженията на биотехнологията още от 90-те години на миналия век. Генетично модифициран организъм е организъм (растение, животно, гъба или микроорганизъм), чийто генетичен състав е бил променен в лаборатория с помощта на генно инженерство, за да благоприятства фенотипната изява на желани физиологични характеристики или генерирането на желани биологични продукти.[1] [15] По този начин се създават комбинации от растителни, животински, бактериални и вирусни гени, които не се срещат в природата или чрез традиционните методи на кръстосване.
Съгласно действащото европейско законодателство (Директива 2001/18/ЕО[2]) „генетично модифициран организъм“ (ГМО) означава организъм, с изключение на човешкия организъм, в който генетичният материал е бил променен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване и/или естествена рекомбинация.
Съкращението ГМО се е превърнало в ежедневно употребяван термин за описание на всеки организъм, който притежава нова комбинация от генетичен материал, постигната чрез съвременни биотехнологични подходи.
Генетично модифицираните (ГМ) култури за първи път са одобрени за консумация от човека в Съединените щати през 1994 г., а до 2014 – 15 г. около 90% от царевицата, памука и соята, засадени в Съединените щати, са ГМО. До края на 2014 г. ГМ културите покриват близо 1,8 милиона квадратни километра (695 000 квадратни мили) земя в повече от две дузини страни по света.
През 2023 г. ГМ технологията се използва в 76 страни и региони по света, а 206,3 милиона хектара ГМ култури са били засадени в 27 страни и региони, което представлява 3,05% ръст спрямо предходната година (Agbio Investor 2024 ). Площта на засаждане на ГМ култури се е увеличила 121 пъти от 1996 г. насам и сега представлява приблизително 13,38% от общата площ на земеделските земи в света (1542 милиона хектара), като общата площ на засаждане надхвърля 3,4 милиарда хектара.[16]
Целият материал можете да прочетете ТУК