Здраве на животните и хуманно отношение към тях

Начало

Екип ЦОРХВ: Научно становище относно възможностите за водене на борба със синия език по дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи на територията на Р. България през 2021г.

 

План на оценката:

1. Цел на становището

2. Европейско и национално законодателство

3. Епидемиологична обстановка в Европа, по отношение на заболяването син език по преживните животни

4. Оценка на възможностите за водене на борба със синия език по дивите преживни животни на територията на Р. България през 2021 г.;

5. Изводи и препоръки

6. Използвана литература

Определение – Синият език (катарална треска по овцете, Вluetongue – BT) е остро, вирусно, векторно-преносимо, неконтагиозно заболяване по преживните животни, предизвиквано от Bluetongue virus (BTV). Пренася се чрез инсекти от рода Сulicoides (Diptera: Ceratopogonidae) , въпреки че предаването и от други вектори , чрез ухапвания или рани по кожата (López-Olvera et al., 2010) и предаването от майка на плода (De Clercq et al., 2008) също са възможни.

Характерна за него е силно изразената сезонна динамика в страните от умерените географски ширини, свързано с периода на активно летене на векторите преносители.

Етиология – BTV принадлежи към род Orbivirus на сем. Reoviridae. Вирусът на синия език се характеризира с голяма антигенна вариабилност от 28 серологични типа, което се обуславя от пластичността и сегментираността на неговия геном.

Възприемчивост – BTV може да зарази широк спектър от домашни и диви преживни животни – овце, кози, говеда, антилопи, биволи, европейски бизони, муфлони, сърни, елени, диви кози, якове, камили и затова болестта се означава още като син език по преживните животни. Говедата и козите обикновено проявяват субклинични инфекции и поради това могат да служат като важни и скрити вирусни резервоари за овцете. Синият език причинява висока заболеваемост и смъртност при наивни овце и някои диви преживни животни, напр. вилорога антилопа (Antilocapra americana), дебелорог овен (Ovis canadensis), американски бизон (Bison bison), европейски бизон (Bison bonasus) и муфлон (Ovis aries musimon), докато други видове преживни животни като говедата и видовете от подсемейство Елени от Стария свят (Cervinae) – обикновено проявяват субклинично заболяване. Някои серотипове на вируса, като серотип 8, който наскоро предизвика инфекция в Северна Европа, показват по-висока вирулентност при говеда със сериозни социално-икономически последици.

1. Цел на становището

Във връзка с необходимостта от контрол на заболяването син език по дивите преживни животни на територията на страната и невъзможност да се извършва поголовна ежегодна ваксинация, и искане на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за предприемане на мерки за ограничаване на разпространението на вируса между дивите преживни в резултат на сериозните загуби при тях през 2020 г. причинени от болестта син език, Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) си постави за цел да направи научна оценка на възможностите за водене на ефективна борба с болестта син език по дивите преживни животни на територията на Р. България и да предложи адекватни методи за намаляване на популациите от кръвосмучещи насекоми, разпространяващи вируса на BTV между дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи в горските стопанства на територията на страната.

2. Европейско и национално законодателство

2.1. Европейско законодателство

• Директива на Съвета 2000/75/EC определя специфични разпоредби за контрола и ликвидирането на болестта син език. Мерките за контрол и ликвидиране на болестта включват контрол на вектори (използване на инсектициди в помещенията за животни и в районите, където тези насекоми живеят, репеленти и мрежи срещу насекоми и др.), ограничаване на движението на живи преживни животни от засегнатите райони към незаразени региони, където преносителят е наличен и използването на ваксини.

• Регламент (ЕО) № 1266/2007 [2]: Мерките за прилагане на Директива 2000/75/ЕО са установени с Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията. Той предвижда по-устойчива стратегия за контрол и ликвидиране на болестта син език, включително условията за освобождаване от забрана за излизане, приложими за движение на чувствителни животни и тяхната сперма, яйцеклетки и ембриони.

• Регламент (ЕС) 2016/425 въвежда ново приложение II с критерии за обект, защитен от вектори, базиран на Кодекса за здравето на сухоземните животни на OIE (2011)

• Ръководен документ с насоки за подпомагане на държавите-членки или прилагане на критериите за „Предприятия, защитени от вектор“ за болестта син език, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията, изменен с Регламент (ЕО) № 456/2012 на Комисията:/Guidance document to assist Member States or the implementation of the criteria for "Vector Protected Establishments" for bluetongue laid down in Annex II of Commission Regulation (EC) No 1266/2007 as amended by Commission Regulation (EC) No 456/2012

2.2. Национално законодателство

• Наредба № 19 за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни 
• Програма за надзор и контрол на болестта Син език по преживните животни (20.2.2019г.) 
• Практическо ръководство за борба с болестта син език по преживните животни (25.1.2018г.) 
• Инструкция за извършване на дезинсекция на животновъдни обекти и обработка на животните срещу насекоми, провеждани от фермери, срещу син език, заразен нодуларен дерматит и други векторно преносими болести (3.1.2018г.) 

3. Епидемиологична обстановка в Европа, по отношение на заболяването син език по преживните животни през 2020г.
Разпространението на заболяването син език на територията на Европа и света през 2020 г. е дадено на следните схеми:

Огнища на син език в Европа (DEFRA)

Огница на син език в света (OIE)


Целият материал можете да прочетете ТУК