ЗООИНЖ. Д-Р НАДЕЖДА ЛУКАНОВА, ОНС: НАУЧНА ИНФОРМАЦАЯ: Алтернативни методи за лечение на животните
- Въведение
През последните години се наблюдава нарастващ интерес към използването на алтернативни методи за лечение на животни и приемственост към холистичния подход във ветеринарната медицина. Този подход обхваща не само физическото здраве на животните, но и тяхното емоционално и психологическо благосъстояние.
Все още няма конкретна дефиниция относно термина алтернативна терапия на животните. Едно от най-правдоподобните определения е, че този вид терапия на животните обединява методи на лечение, които не са включени в традиционната ветеринарна медицина, както е прието и практикувано в учебните програми на ветеринарните факултети или училища, т.е. това е алтернатива на „училищната медицина“ (Løken T., 2001). Алтернативните лечения и терапии не са част от класическото обучение, предлагано в университетите. Те се провеждат под формата на курсове, семинари и други форми, като допълнително обучение. Въпреки това няма ясна граница между алтернативната медицина и традиционната ветеринарна медицина, изучавана в учебния материал.
Алтернативните методи на терапия включват широк спектър от дисциплини, като най-известни и най-често практикувани са: акупунктура, хиропрактика, фитотерапия и хомеопатия. На по-заден план остават не толкова популярните, като: апитерапия, озонотерапия, моксотерапия (с пелинови пури) и редица други.
- Алтернативни методи за лечение на животните
- Хомеопатия
Хомеопатията е алтернативна терапия, която се използва все по-често. Тя е въведена от Самюел Ханеман още през 1796 г. който доказва, че лечебните субстанции предизвикват у здравия човек същите симптоми на болест, които тези препарати лекуват. Така той въвежда своята теория “similia similibus curantur“, или болестта се лекува от тези лекарства, които предизвикват при здрави хора симптоми, подобни на тази болест. В последствие той доказва, че лекарствата в малки дози ефективно упражняват своите лечебни сили, като важен момент е тяхното „потенциране“, т.е. увеличаване на способността им на действие. Основният му труд, Organon der rationellen Heilkunst (1810; „Органон на рационалната медицина“), съдържа изложение на неговата терапевтична система, която той нарича Homöopathie или хомеопатия. Или в обобщение – хомеопатията е подход в лечението на заболявания посредством терапия със силно разредени лекарства, които причиняват същите симптоми, в концентрирана форма при здрави индивиди, каквито са клиничните прояви на болестта. Тези симптоми се разглеждат като строго специфични и индивидуални, което води до изискването за подробна диагностична процедура, при която се вземат предвид не само симптомите и причината за заболяването, но и поведението, конституцията и състоянието на пациента, които могат да причинят влошаване или облекчаване на симптомите, за да се предпише съответното лекарство за всеки пациент (Hahnemann, 1869). Литературните прегледи за ефикасността на хомеопатията при хора са установили, че успехът на хомеопатичното лечение не се дължи на плацебо ефект[1], но липсват в литературата достатъчно доказателства за ефикасност на хомеопатичната терапия (Linde et al., 1997). Има ограничен брой научни публикации, разглеждащи ефикасността на хомеопатията при животни, с различни крайни резултати (Kowalski, 1989, Hektoen, 2005, Rijnberk and Ramey, 2007, Ruegg, 2008).
Целият материал можете да прочетете ТУК