ИНЖ. МАРИЯ ХРИСТОВА: Информация относно технически доклад на ЕОБХ за безопасността на печени и експандирани ядки от семена на бодлива водна лилия (лат. Euryale ferox Salisb.) за пускането им на пазара
като традиционна храна от трета държава, съгласно процедурата по член 14 от Регламент (ЕС) № 2015/2283
Източник: http://www.epharmacognosy.com/2020/04/euryale-ferox-salisb.html; https://www.foodnavigator.com/Article/2018/04/25/Are-popped-lotus-seeds-the-next-popcorn
На 8 октомври 2021 г. компанията Zenko Superfoods Pte. Ltd. (Сингапур) подава уведомление до Европейската комисия, съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2015/2283, за пускане на пазара на Европейския съюз (ЕС) на печени и експандирани[1] ядки от семената на бодлива водна лилия[2] (лат. Euryale ferox Salisb.) за пускането им на пазара като традиционна храна от трета държава. На 22 март 2022 г. Европейската комисия препраща уведомлението до Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за предоставяне на евентуални надлежно обосновани възражения в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2283, относно безопасността на традиционната храна от трета държава.
Тази традиционна храна според заявителя се консумирани повече от 25 години в Индия. Съгласно онлайн базата данни Plants of the World [3], приетото научно наименование на бодливата водна лилия е Euryale ferox Salisb. . Други синоними за наименование на растението са: Anneslea spinosa Andrews и Euryale indica Planch. Използвани популярни имена са: макхана, лисичи ядки, ядки на растението Горгона или семе на лотос.
Растението бодлива водна лилия е водна култура, която започва своя растеж през януари-февруари в застояли водоеми, като езера. Има къси, дебели и влакнести коренови стъбла, а листата, които са около 8-9 на брой са кръгли, бодливи и плуват по повърхността на водата. Цъфти с ярък лилав цвят и през май-юни образува плод (5–8 cm). За растежа и развитието на растението е неoбходима подходяща температура (между 20–35°C) и влажност (50–90%). Разпространено е в Асам, Бангладеш, Китай, Индия, Пакистан, Япония, Корея, Мианмар, Русия и Тайван. Съгласно уведомлението, Индия е единствената страна, в която растението се отглежда за комерсиална употреба, като 90% от световното производство е в източния индийски щат Бихар.
Съгласно уведомлeнието, заявителят закупува пуканите сeмена от пазар в Бихар. Производственият процес включва отглеждане на растението, прибиране на реколтата, транспорт и съхранение, почистване, сушене на слънце, сортиране, предварително загряване, темпериране, печене на семената, пукане, полиране, сортиране и ръчно бране. Семената се пекат с рафинирано маслиново масло или масло от кюспе. Производственият процес завършва с опаковане и съхранение.
Заявителят е предоставил резултати от анализи на хранителната стойност. Съгласно преставените спецификации на традиционната храна от заявителя, тя съдържа: енергия 1643 kJ/392 kcal/100 g; мазнини 13 g/100 g; въглехидрати 75 g/100 g; влакнини 2.5 g/100 g; белтъчини 7 g/100 g; влага < 5%.
Предоставен е анализ и за съдържанието на минерали, витамини, тежки метали, пестициди, микотоксини и микробиологични показатели на пет проби от традиционната храна. Анализите на минералното съдържание на традиционната храна показват относително високо съдържание на манган и селен. ЕОБХ смята, че ако традиционната храна се консумира като алтернатива на сравними закуски като пуканки или ядки, тя няма да води до по-висок прием на манган. По отношение на селена, една от партидите има съдържание на селен от 151 μg/100 g, което би надхвърлило допустимото ниво на прием (UL) за деца под 10-годишна възраст, когато се има предвид основната диета.
Производственият процес включва печене на ядките, което се очаква да доведе до образуване на замърсители от процеса на печене, като акриламид. Концентрацията на акриламид, отчетена в заявлението е 26.5 μg/kg, а предложените спецификации за акриламид са под 40 μg/kg. Освен данни за състава на традиционната храна, заявителят е предоставил информация и от научната литература. В нея се отбелязва, че повечето от наличните данни в литературата се отнасят до непукани семена, които не са подложени на топлинна обработка. Според литературата, предоставена от заявителя, ядливата част от семената съдържа 57.0-79.8% въглехидрати, 6-12% протеини, 0.62% пепел, 0.1-0.5% мазнини, 0.5% минерали и до 12.8% влага.
Заявителят посочва, че най изразен ефект от топлинната обработка върху хранителната стойност и микроелементите е намаляването на влагата и разграждането на витамините в ядките. ЕОБХ отбелязва, че съдържанието на мазнини в неизпечените семена е много ниско (до 0.5%) в сравнение със съдържанието на мазнини в петте печени проби, анализирани от заявителя. ЕОБХ счита, че това е следствие от печенето със зехтин, поради увеличаване на способността за абсорбиране на масло, като ефект от печенето. В случай на използване на други растителни масла, вместо зехтин, съставът на мазнините може да бъде променен.
Целият материал можете да прочетете ТУК