Хранителни добавки и добавки в храни

Начало
Категории
  1. Начало
  2. Становища и оценка на риска
  3. Хранителни добавки и добавки в храни

ИНЖ. МАРИЯ ХРИСТОВА: СТАНОВИЩЕ на ЦОРХВ относно оценка на риска, свързан с безопасността на влагането на екстракт от гъба Червена мухоморка в състава на хранителни добавки

  1. Въведение

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е поискала от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да предостави научно становище, относно безопасността на влагането на екстракт от гъба Червена мухоморка в състава на хранителни добавки.

  1. Методология

Използваната методология в становището за оценка на риска, свързан с безопасността на влагането на екстракт от гъба Червена мухоморка в състава на хранителни добавки, е въз основа на данни от научната литература, относно безопасността на гъбата и законодателството в областта на храните в Европейския съюз (ЕС).

  1. Законодателство относно безопасността на храните

Европейско законодателство

  • Регламент (ЕО) № 178/2002[1]. По смисъла на Регламента, понятието „храна“ е всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за, или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Храната, която не е безопасна се определя като вредна за здравето или като негодна за консумация от човека.
  • Директива 2002/46/ЕО[2]. Съгласно Директивата, хранителните добавки означават храни, които са предназначени да допълват нормалния хранителен режим и които представляват концентрирани източници на хранителни вещества или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, самостоятелно или в комбинация, дозирани под формата на капсули, дражета, таблетки, хапчета и други подобни форми, пакетчета с прах, ампули, шишенца с капкомери и други подобни форми на течности и прахове, които са предназначени да се приемат в малки премерени количества.
  • Регламент (ЕО) № 1925/2006[3]. В Приложение III, част А към Регламент (ЕО) № 1925/2006, се посочват забранените за влагане растителни вещества от растения в състава на хранителните добавки.
  • Регламент (ЕС) 2015/2283[4]. Съгласно член 6, параграф 2 от Регламента в състава на хранителните добавки не е допустимо влагането на нови храни, които не са включени в Списъка на разрешените нови храни.

 

            Национално законодателство

  • Закон за храните[5]. Законът урежда необходимите изисквания към безопасността и контрола на храните, правата и задълженията на лицата, които произвеждат и търгуват с храни.
  • Наредба за хранителните добавки[6]. В Наредбата е посочено, че се забранява влагането в състава на хранителни добавки на растителни вещества от растения, посочени в приложение III, част А от Регламент (ЕО) № 1925/2006, както и такива, които могат да имат неблагоприятен ефект върху здравето или съдържат отровни вещества. Забранява се влагането също и на вещества или продукти, които не са храни по смисъла на член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и вещества, които са включени в приложение III, част А от Регламент (ЕО) № 1925/2006, както и нови храни, които не са включени в Списъка на разрешените нови храни по Регламент (ЕС) 2015/2283.

На Европейско ниво общите разпоредби за растителните хранителни добавки са хармонизирани с Директива 2002/46/EO. А Регламент (ЕО) № 1925/2006 посочва забранените за влагане растителни вещества в състава на хранителните добавки. Въпреки това, тъй като критериите за състава по отношение на растителните продукти все още не са хармонизирани, все още може да се прилагат специални национални правила. Пълна хармонизация е осигурена само за витамините и минералите. Някои държави членки имат специфични правила, например положителни и/или отрицателни списъци с растителни вещества или части от тях, които са позволени/разрешени за употреба. По отношение на регистрацията на лечебните растения използвани в медицината, както и за наличието на списък на растения или части от тях забранени/разрешени за употреба е необходимо да се обърнете към министъра на здравеопазването, тъй като ЦОРХВ няма информация за същото.

През 2012 г. Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ), публикува „Компендиум на растителните продукти, за които се съобщава, че съдържат естествено срещащи се вещества, пораждащи евентуален риск за човешкото здраве, когато се използват в храни и хранителни добавки“[7], където са вписани и Amanita spp.

  • Закон за лечебните растения (Обн. ДВ. бр.29 от 7 Април 2000г., изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г.) урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки. Разпоредбите на закона се прилагат за лечебните растения по списък съгласно приложението, независимо от собствеността им.

 

Регистрирана ли е гъбата Червена мухоморка като лечебно растение?

Относно регистрацията на гъбата Червена мухоморка, като лечебно растение, Ви уведомяваме, че Центърът за оценка на риска по хранителната верига не е компетентен орган за регистрацията на лечебните растения у нас. Отговорната институция за  опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събирането и изкупуването на получаваните от тях билки у нас е Министерство на околната среда и водите, следователно ЦОРХВ няма информация за регистрацията, отглеждането, събирането и сушенето на билки и лечебни растения у нас. В Приложението на Закона за лечебните растения има списък на лечебните растения, спрямо които се прилагат разпоредбите на закона. В този списък не е включена Червената мухоморка, но от друга страна, списъкът не е и предназначен да служи, като регистър на лечебните растения в България. По въпроса за регистрацията на Червената мухоморка като лечебно растение препоръчваме да се отнесе въпроса към министерство на здравеопазването.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК 

 

[1] Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OJ L 31, 1.2.2002, p. 1 - 24)
[2] Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (OJ L 183, 12.7.2002 г., p. 51 – 57).
[3] Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година, относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (OJ L 404, 30.12.2006г., стр. 26 – 38)
[4] Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (OJ L 327, 11.12.2015 г., р. 1 - 22).
[5] Закон за храните (в сила от 09.06.2020 г., Обн. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 21 юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022 г.)
[6] Наредба за хранителните добавки (обн. ДВ бр. 106 от 15 декември 2021г., в сила от 30.12.2021 г.)

[7] Compendium of botanicals reported to contain naturally occuring substances of possible concern for human health when used in food and food supplements. EFSA Journal 2012; 10(5):2663 [60 pp.]. doi: http://dx.doi.org/10.2903/j.efsa.2012.2663