Диетични продукти, хранене и алергени

Начало

ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: ИНФОРМАЦИЯ: Възможности за последователен и цялостен подход в подкрепа на трансформацията на хранителните системи

Резюме на симпозиум, проведен по време на

конференцията „Nutrition 2023“

Възможности за трансформация на хранително

вкусовия сектор в България

Темата за глобалната трансформация на хранителните системи е сред най-важните теми, които имат отношение към здравето на планетата. От първостепенно значение е способността на заинтересованите страни в различните сектори, да разберат как храните и моделите на хранене влияят на хранителните системи във всички области на устойчивост - околна среда, хранене/здраве, икономическа и социална област.

В началото на тази година американски учени публикуваха резюме на презентации от трима експерти по хранителни системи, които споделят най-новите научни постижения в сесия, озаглавена „Как измервате устойчивостта? Възможности за последователни и цялостни мерки в подкрепа на трансформацията на хранителните системи“ на годишната конференция на Американското общество по хранене през 2023 г. В статията са обобщени данни в световен мащаб, показващи широко разпространено недохранване, както и важното значение на хранителното разнообразие чрез баланс на храни от растителен и животински произход, за постигане на баланс в храненето и намаляване на риска от незаразни заболявания.

Последните международни одити на държави, компании и организации, и техните цели за устойчивост, показват недостатъчно стабилни показатели на системата хранене-здраве, които да подкрепят промяната в общественото хранене и в здравеопазването.

 

  1. Въведение

В последните години, науката употребява термина „планетарно здраве“ (т.е. „здравето на човешката цивилизация и състоянието на природните системи, от които тя зависи“. Трансформацията на хранителната система изисква от заинтересованите страни в различните сектори, цялостно да се борят със синергиите и компромисите, които задължително ще възникнат при вземането на решения относно производството на храни и целите за устойчивост. За такива дискусии е необходимо наличие на проверени данни, оценяващи четирите области на устойчивост – околна среда, система хранене/здраве, икономика и оценка на социалния аспект. Полезни са също съответните инструменти за измерване и модели, които позволяват интегрирането на две или повече области за количествено определяне на тези синергии и компромиси. В статията е изразено мнението, че тази област на изследване е все още в начален стадий и има критична необходимост от повече проучвания и научни данни.

 

  1. Роля на хранителното разнообразие в устойчивите хранителни системи. Глобалното бреме на недохранването:

Много хора по света страдат от недохранване. Оценките за разпространението на недохранването и свързаните с храната неинфекциозни заболявания подчертават суровата реалност на настоящето. А тя е, че в световен мащаб и в страни с всички нива на доходи, хората не получават достатъчно хранителни вещества, от които се нуждаят, и често консумират излишни калории. Според Световния доклад за хранене за 2021 г., който предоставя независима оценка на показателите за глобално хранене, 22% от всички деца са изостанали в растежа, 6,7% страдат от атрофия, 14,6% от живородените деца са с ниско тегло при раждане. В същото време данните показват, че 5,7% от децата в световен мащаб са с наднормено тегло. Сред възрастните съответно 9,1% и 8,1% от жените и мъжете са с поднормено тегло, докато свързаните с храната кардиометаболични рискови фактори и заболявания са широко разпространени. Така например, 40,8% от жените и 40,4% от мъжете са с наднормено тегло; 19,9% от жените и 24,0% от мъжете имат повишено кръвно налягане; и съответно 8,9% от жените и 10,5% от мъжете имат диабет.

Последните глобални оценки, които директно оценяват мерките за качеството на храненето, потвърждават, че дефицитът на микроелементи е сериозен проблем за общественото здраве. През 2022 г. са направени анализи[1] на данни за биомаркери на индивидуално ниво, за статус на микронутриенти от национално представителни проучвания. Целта е да се оцени глобалното и регионално разпространение на дефицит на поне един от три микронутриента сред деца в предучилищна възраст (на възраст 6-59 месеца) и жени в репродуктивна възраст (15-49 години). Тези анализи установяват, че 56% от децата в предучилищна възраст (372 милиона) и 69% от жените в репродуктивна възраст (1,2 милиарда) имат един или повече дефицити на микроелементи. Проучването на данните показва специфика, съобразно региона, но въпреки това е налице добре изразено разпространение на тези дефицити на микроелементи в световен мащаб.

Друго научно проучване[2], публикувано през същата година, подкрепя тези констатации, като подчертава, че недостигът на хранителните микроелементи е повсеместен в световен мащаб и често регионалното население е засегнато от припокриващи се липси на няколко хранителни вещества. Продължаващите изследвания предполагат, че недостигът на микроелементите вероятно е различен при мъжете и жените, като някои хранителни вещества показват по-голям недостиг при мъжете, а други при жените, което се дължи на специфични за пола разлики, както в нуждите от хранителни вещества, така и в хранителните навици.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] G.A. Stevens, T. Beal, M.N.N. Mbuya, H. Luo, L.M. Neufeld, Global Micronutrient Deficiencies Research Group, Micronutrient deficiencies among preschool-aged children and women of reproductive age worldwide: a pooled analysis of individual-level data from population-representative surveys, Lancet Glob Health, 10 (11) (2022 Nov), pp. e1590-e1599, 10.1016/S2214-109X(22)00367-9
[2] . Passarelli, C.M. Free, L.H. Allen, C. Batis, T. Beal, A.P. Biltoft-Jensen, et al., Estimating national and subnational nutrient intake distributions of global diets, Am J Clin Nutr, 116 (2) (2022 Aug 4), pp. 551-560, 10.1093/ajcn/nqac108
PMID: 35687422; PMCID: PMC9348991