ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Тъмната „материя“ на храненето: как скритите съставки на храната променят нашето здраве
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) представя материал от списание „Интегративна медицина: Списание на клинициста“ (IMCJ) на тема „Тъмната материя на храненето: Диетични сигнали отвъд традиционните хранителни вещества“. Статията разглежда научни изследвания за това как съставките в храната могат да влияят върху клетъчната сигнализация чрез промени в генната експресия. Авторите поставят и въпроса дали т.нар. „неспецифично хранене“ – глобалното хранене „без корени“ може да носи както нови ползи за здравето, така и непознати досега рискове. ЦОРХВ представя информацията единствено с цел безпристрастна информация и не изразява собствено становище.
В статията “The Dark Matter of Nutrition: Dietary Signals Beyond Traditional Nutrients” (Bland, 2019) се представят примери за т.нар. „тъмна материя на храненето“. Към нея спадат променени аминокиселини с растителен произход, които могат да влияят върху структурата на човешките протеини и съответно върху имунната функция; неправилно нагънати хранителни протеини (приони), които засягат нервната система; както и микроРНК от растителни храни, които оказват влияние върху генната експресия на чревните бактерии и дори върху клетките на самия организъм.
Тези явления излизат далеч извън рамките на добре познатите макро- и микронутриенти. Авторът подчертава, че науката навлиза в нова територия – изследването на това как веществата от храната могат да модулират клетъчната сигнализация чрез промени в генната експресия.
- Въведение:
Оливър Сакс (Oliver Sacks, MD) е британски невролог, завършил в Оксфорд, известен със своята проницателност не само като лекар, но и като специалист по хранене и научен историк. Д-р Сакс оставя след себе си значимо наследство от публикации, интервюта и книги, включително Awakenings, по която през 1991 г. е заснет награденият филм с Робин Уилямс и Робърт де Ниро. В интервю от 1995 г. работата на д-р Сакс е описана като „пресечна точка между биология и лични истории“. Самият той обяснява, че се чувства задължен да разказва историите на хора, чиито животи са били засегнати от тежки неврологични проблеми.
През 1998 г. д-р Сакс публикува книгата The Island of the Colorblind, в която описва преживяванията си в Микронезия през 1993 г. и изследванията на уникални заболявания, срещани единствено в този регион на света. Малките тихоокеански острови Пингелап и Понпей имат висока честота на ахроматопсия (цветна слепота), докато по-големият остров Гуам е място, в което значителна група хора, страдат от тежкото и фатално неврологично заболяване lytico-bodig. Често то се описва като комбинация от паркинсон и амиотрофична латерална склероза (ALS) и сред невролозите е познато като ALS/PDC (amyotrophic lateral sclerosis/Parkinsonism dementia complex). Болестта води до парализа, деменция и кататония. Точната ѝ причина все още не е изяснена и остава спорна. Някои предполагат, че тя е с генетичен произход, други подозират неизвестна вирусна инфекция или дори връзка с хранителни фактори.
Учените са убедени, че д-р Сакс е намирал хранителната хипотеза за особено убедителна. В книгата си той описва как местните жители от племето Чаморо консумират брашно, приготвено от корени на определени видове цикaди[1]. Освен това местни прилепи и летящи лисици, които също се хранят със семената на тези растения, са традиционен хранителен източник за Чаморо. Химични анализи показват, че корените и семената на цикaдите съдържат необичайната аминокиселина β-метиламино-L-аланин (BMAA), която може да се натрупва в месото на прилепите и летящите лисици в концентрации до 3 mg/g. През последните две десетилетия изследователски екип продължава да изучава потенциалните източници на невротоксичност в този регион. Те са показали, че маймуни от вида Vervet, носещи гена apoE4, са изключително чувствителни към BMAA. Експерименти с тези животни са демонстрирали, че хроничното хранително излагане на BMAA може да предизвика образуване на плътни неврофибриларни сплитове и амилоидни плаки, подобни на тези, наблюдавани в мозъците на хора, починали от болестта lytico-bodig.
- Тъмна материя: заимстване на термин от генетиката
„Тъмна материя“ е термин, който често се използва в областта на генетиката. Той се отнася до генетичен материал, който все още е слабо разбран, но може да играе важна роля при хората и другите организми. Може ли да се каже, че има и „тъмна материя“ в областта на храненето? Съществуват ли хранителни фактори, които могат да повлияят върху нашите модели на здраве и болест, но все още не са разкодирани и разкрити? Неизяснената етиология на lytico-bodig е един пример, който може да се обмисли и тъй като в тази област на изследванията непрекъснато се правят нови и значими открития, изглежда, че отговорът е положителен.
През 2017 г. изследователи от Института „Скрипс“, катедра по молекулярна медицина, съобщават[2] за редица нехранителни аминокиселини, открити в растителни продукти, които имат потенциала да бъдат неправилно вградени в протеините при поглъщане. Азетидин-2-карбоксилова киселина (Aze), например, е нехранителна аминокиселина, открита в захарно цвекло и лилии. Предполага се, че консумацията на Aze от бременни майки може да бъде свързана с някои форми на множествена склероза при техните деца.
Хипотезата, която в момента се изследва, гласи, че неправилното вграждане на нехранителна аминокиселина в ендогенен протеин може да доведе до образуването на чужд протеин, който след това може да предизвика имунологична реакция в клетъчните типове, където се появява.
В този конкретен пример взаимовръзката между хранителни фактори и здравни резултати е изключително сложна. Само времето може да покаже колко години ще са нужни, за да се разгадае тази мистерия.
Целият материал можете да прочетете ТУК