ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Становище на ЦОРХВ относно оценка на риска, свързан с консумация на спанак с установено ниво на кадмий над максимално допустимото количество
- Въведение
В хода на официалния контрол върху храните, от ОДБХ Кърджали е взета проба от пресен спанак за химичен анализ, за съдържание на тежки метали - кадмий и олово. Съгласно Изпитвателен протокол № 3504/23.03.2023 г., издаден от Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съдържанието на кадмий е 0.25 ± 0.03 mg/kg при максимално допустимо количество за този замърсител от 0.20 mg/kg, съгласно Регламент (ЕО) № 1881/20061[1].
В тази връзка, БАБХ изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно риска за здравето на консуматорите, свързан с консумацията на пресен спанак, съдържащ установеното количество кадмий.
- Оценка на здравния риск
- Определяне и характеризиране на опасността
Кадмият е тежък метал, който се среща естествено в земната кора. В околната среда се отделя в резултат на вулканични емисии и изветряне на скалите, както и от човешката дейност. Кадмият се установява във въздуха, почвата и водата и впоследствие може да се акумулира в растенията и животните. (1)
Токсикокинетика и метаболизъм
Бионаличността на кадмий в човешкия организъм варира в зависимост от възрастта, хранителния режим, източника на кадмий, както и от наличието на цинк и обмяната на желязо. Кадмият има дълъг биологичен полуживот, вариращ от 10 до 30 години. (2) Абсорбира се по-ефективно от белите дробове, отколкото от стомашно-чревния тракт. Попаднал в човешкия организъм, кадмият се разпространява като се свързва с червените кръвни клетки. Натрупва се в бъбреците и черния дроб, където индуцира производството на металотионеин, който свързва приблизително 80 - 90% от приетия кадмий.
Кадмият се метаболизира слабо, въпреки способността му да се свързва с различни макромолекули и протеини. Екскретира се чрез урината и изпражненията. (3)
Токсичност при остра експозиция
Основният път на експозиция на кадмий е чрез поглъщане и вдишване.
След остра орална експозиция може да настъпи асимптоматичен период до 60 минути, предшестващ клиничните симптоми. По-ниските дози причиняват раздразнение на стомашно-чревния тракт, повръщане, коремни болки и диария. По-високите дози могат да засегнат нервната система, черния дроб, сърдечно-съдовата система и да доведат до бъбречна недостатъчност и смърт.
Острото вдишване може първоначално да причини дразнене на горните дихателни пътища, въпреки че симптомите понякога могат да се забавят с 4-8 часа. Възможна е поява на слабост, диспнея, болка в гърдите и мускулите. В рамките на няколко дни след експозицията може да настъпи белодробен оток, бронхит, химичен пневмонит, дихателна недостатъчност. Наблюдавани са и случаи с летален изход. (3)
Еднократната перорална доза за хора, която не предизвиква неблагоприятни здравни ефекти се определя на 3 mg кадмий, а леталните дози варират от 350 до 8900 mg кадмий. (2)
Токсикология при хронично излагане
Хроничната орална експозиция води до бъбречна недостатъчност, характеризираща се с протеинурия. Натрупването на кадмий в бъбреците засяга метаболизма на витамин D в тях, което води до остеомалация и остеопороза.
Хроничното вдишване причинява дисфункция на бъбречните тубули, което води до протеинурия и уврежда белодробната дейност като причинява бронхит, обструктивна белодробна болест и при някои случаи интерстициална фиброза.
Кадмият е канцероген от категория 1, т.е. е канцерогенен за хората. Липсват обаче доказателства за канцерогенност след орална експозиция. (4)
Токсикологична референтна стойност
Поради това, че кадмият има хронична токсичност за хората, Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) препоръчва поносим седмичен прием (tolerable weekly intake - TWI) на кадмий от 2,5 μg/kg телесно тегло/седмица, с цел защита на потребителите, включително на уязвими групи от населението, като малки деца, вегетарианци или хора, живеещи в силно замърсени райони. (5)
Хранителна експозиция
При непушачите основният път на експозиция на кадмий е чрез консумацията на храни. Според становище на ЕОБХ (5), храните, които основно допринасят за експозицията на кадмий са зърнените храни (в т.ч. ориз), зеленчуците, ядките и картофите. Месото и рибата, обикновено съдържат по-ниско съдържание на кадмий, но се консумират редовно като основни храни. Възможно е животинските субпродукти, като бъбреци и черен дроб, да показват високи концентрации на кадмий, тъй като са органите, в които кадмият се акумулира.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 година за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните.