ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Становище на ЦОРХВ относно оценка на риска, свързан с консумация на червени пиперки с установено ниво на кадмий над максимално допустимото количество
- Въведение
В хода на официалния контрол върху храните, от ОДБХ Враца е взета проба от червени пиперки за химичен анализ, за съдържание на тежки метали - кадмий и олово. Продуктът е с произход Турция. Съгласно Изпитвателен протокол № 6464/26.05.2023 г., издаден от Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съдържанието на кадмий в пробата е 0.075 ± 0.009 mg/kg при максимално допустимо количество за този замърсител от 0.020 mg/kg, съгласно Регламент (ЕО) № 915/2023.[1]
В тази връзка, БАБХ изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно риска за здравето на консуматорите, свързан с консумацията на червени пиперки, съдържащи установеното количество кадмий.
- Оценка на здравния риск
- Определяне и характеризиране на опасността
Кадмият (Cd) е токсичен метал, който представлява риск за здравето, както на хората, така и на животните. Той се среща естествено в околната среда като замърсител, чиито източници могат да бъдат земеделски или промишлени. Експозицията на кадмий се дължи предимно на замърсена храна и вода, но може да попадне в организма и чрез вдишване и тютюнопушене. Кадмият се натрупва в растенията и животните с дълъг полуживот на разпад от около 25-30 години. Епидемиологичните данни показват, че експозицията на кадмий при хората може да бъде свързана с различни видове рак, включително рак на гърдата, белия дроб, простатата, назофаринкса, панкреаса и бъбреците. Доказано е също, че кадмият в околната среда може да бъде рисков фактор за остеопороза. Черният дроб и бъбреците са изключително чувствителни към токсичните ефекти на кадмия. Това може да се дължи на способността на тези тъкани да синтезират металотионеини , които са Cd-индуцируеми протеини. Предполага се, че оксидативният стрес, предизвикан от метала, може да е един от механизмите, отговорни за някои чернодробни и бъбречни заболявания.
Последните проучвания показват, че кадмият предизвиква различни епигенетични промени в клетките на бозайници, както in vivo, така и in vitro, причинявайки патогенни рискове и развитие на различни видове рак (Genchi G. et all., 2020).
Кадмият се метаболизира слабо, въпреки способността му да се свързва с различни макромолекули и протеини. Екскретира се чрез урината и изпражненията (Agency, 2023).
Еднократната перорална доза за хора, която не предизвиква неблагоприятни здравни ефекти се определя на 3 mg кадмий, а леталните дози варират от 350 до 8900 mg кадмий. (Lauwerys, 1981)
Хроничната орална експозиция води до бъбречна недостатъчност, характеризираща се с протеинурия. Натрупването на кадмий в бъбреците засяга метаболизма на витамин D в тях, което води до остеомалация и остеопороза.
Хроничното вдишване причинява дисфункция на бъбречните тубули, което води до протеинурия и уврежда белодробната дейност, като причинява бронхит, обструктивна белодробна болест и при някои случаи, интерстициална фиброза.
Кадмият е канцероген от категория 1, т.е. е канцерогенен за хората. Липсват обаче доказателства за канцерогенност след орална експозиция. (EFSA, Guidance on selected default values to be used by the EFSA Scientific Committee, Sientific Panels and Units in the absence of actual measured data, 2012)
Токсикологична референтна стойност
Поради това, че кадмият има хронична токсичност за хората, Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) препоръчва поносим седмичен прием (tolerable weekly intake-TWI) на кадмий от 2,5 μg/kg телесно тегло/седмица, с цел защита на потребителите, включително на уязвими групи от населението, като малки деца, вегетарианци или хора, живеещи в силно замърсени райони. (EFSA, Cadmium in food, 2009)
Хранителна експозиция
При непушачите основният път на експозиция на кадмий е чрез консумацията на храни. Според становище на ЕОБХ (EFSA, Cadmium in food, 2009), храните, които основно допринасят за експозицията на кадмий са зърнените храни (в т.ч. ориз), зеленчуците, ядките и картофите. Месото и рибата, обикновено съдържат по-ниско съдържание на кадмий, но се консумират редовно като основни храни. Възможно е животинските субпродукти, като бъбреци и черен дроб, да показват високи концентрации на кадмий, тъй като са органите, в които кадмият се акумулира.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията от 25 април 2023 година относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1881/2006 (OB L 119, 5.5.2023г., стр. 103—15)