ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Становище на ЦОРХВ относно оценка на риска, свързан с консумация на млечна инстантна каша с установено ниво на олово над максимално допустимото количество
- Въведение
В хода на официалния контрол върху храните, от ОДБХ Пловдив е взета проба от детска храна за химичен анализ, за съдържание на тежки метали – кадмий и олово. Продуктът е с произход България. Съгласно Изпитвателен протокол № 7402/09.06.2023 г., издаден от Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съдържанието на олово в пробата е 0.042 ± 0.006 mg/kg при максимално допустимо количество на този замърсител от 0.020 mg/kg, съгласно Регламент (ЕО) № 915/2023[1]
В тази връзка, БАБХ изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно риска за здравето на консуматорите, свързан с консумацията на млечна инстантна каша, съдържаща установеното количество олово.
- Оценка на риска
- Определяне и характеризиране на опасността
Оловото (Pb) е естествен замърсител на околната среда, но употребата му в миналото във водопроводи, боя и бензин е увеличила общото му присъствие. Храната е основният източник на излагане на хората на олово. Металът се натрупва в организма и засяга най-сериозно развиващата се централна нервна система при малките деца. Не е определено препоръчително допустимо ниво на прием за оловото, тъй като няма доказателства за прагове на редица критични ефекти върху здравето.
Оловото не участва в нито един биохимичен процес, необходим за клетката. Типичен токсикант, всички негови съединения са силно токсични. Ежедневното приемане на олово в доза 2 mg довежда до отравяне на организма след няколко месеца, а при доза 10 mg – до няколко седмици. Оловото и съединенията му попадат в човешкия организъм основно чрез храносмилателния тракт, по-рядко през дихателната система при инхалация на оловен прах и пари. Най-често се наблюдават хронични отравяния. (Dineva, 2016)
При хронична токсикоза, се отделят постоянно токсични дози олово в кръвта, които се елиминират от бъбреци, жлъчка, чревен епител, а в по-малки количества чрез слюнката и млякото. В устната кухина, поради свързването на оловото с намиращия се там сероводород, се образува оловен сулфид, който се отлага като тъмносивкава ивица по гингивата около зъбите. В кръвта оловото взаимодейства с еритроцитите, инхибира важни ензими, поврежда мембраните и влияе върху метаболизма като скъсява живота на всяка индивидуална клетка. Всеки един от тези негативни ефекти може да доведе до развитието на анемия
Оловото влияе върху централната нервна система като невротоксикант. При възрастни и деца, наличието на повишена концентрация на олово в кръвта довежда до отслабване на паметта и способностите за учене, при деца се проявява силно изразен интелектуален дефицит.
Особената уязвимост на децата към въздействието на оловото върху здравето им произтича най-вече от техните незрели органи и системи и относително неефективни механизми за метаболизиране на оловото. Скоростта на абсорбция на олово в стомашно-чревния тракт при кърмачета и при деца е по-голяма, отколкото при възрастни (съответно 40% срещу 10%). Хранителните дефицити, като например на желязо и калций (които са по-често наблюдавани при деца), увеличават скоростта на усвояване на олово. Оловото се задържа в телата на децата за по-дълго време, отколкото при възрастни. Транспортът на олово през незрялата кръвно-мозъчна бариера на децата води до по-висок риск от неблагоприятни неврологични ефекти и ефекти върху развитието. (Africa, 2010) Доказано е, че дори и ниските нива на олово в кръвта причиняват неблагоприятни последици за здравето на децата. (Africa, 2010)
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията от 25 април 2023 година относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1881/2006, (OB L 119, 5.5.2023г., стр. 103—157)