Биологични опасности

Начало

КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Микробиомен анализ при оценката на риска от различни ксенобиотици. Токсикомикробиомика: човешкият и животинският микробиом срещу различните ксенобиотици

Човешкият микробиом[1], характерна микробна общност, заемаща комплексно, но сравнително добре определено местообитание с различни физиохимични свойства, обхваща включените микроорганизми (микробиом), както и техните структурни и молекулярни елементи (напр. нуклеинови киселини, белтъци, ензими), метаболити и условия на околната среда (Berg et al., 2020). Чревният микробиом в контекста на стратегията „Едно здраве“ е ключов компонент и трябва да се включи при оценката на риска за безопасността на храните от ксенобиотици; също трябва да се идентифицират и прилагат полезни микробни компоненти в различни области в рамките на „Едно здраве“, и по-специално в контекста на антимикробната резистентност. В становище още от 2022 г. на ЕОБХ на тема „Microbiota analysis for risk assessment of xenobiotics: toxicomicrobiomics, incorporating the gut microbiome in the risk assessment of xenobiotics and identifying beneficial components for One Health“ на авторски колектив Antonios Ampatzoglou, Agnieszka Gruszecka-Kosowska and Margarita Aguilera-Gomez ясно са изложени причините за включването на микробиома в оценката на риска от ксенобиотици. Първо чрез включване на микробиома в оценката на риска ще се осигурят данни за взаимовръзките между микробиома, кумулативната експозиция на ксенобиотици и произтичащите неблагоприятни ефекти (т.е. такъв анализ ще се използва за ранно предупреждение за негативни ефекти от ксенобиотиците върху организма); втората причина за включване на микробиома в оценката на риска е свързана с изследване устойчивостта на микробиома и микробните съобщества на различни химични съединения и ранно предупреждение за нарушение в техните метаболитни пътища (охарактеризиране какво е здравия микробиом, скрининг на микробните съобщества и др.); и на трето място - изясняване на връзките между промените в микробиома на червата и здравословното състояние на гостоприемника (използват се данни от следващо поколение секвениране на микробиома във връзка със здравния статус на гостоприемника, метатранскриптомиката се използва за фокусиране върху функционалните таксони в микробиома и други omics технологии за характеризиране на активните микробни фракции в микробиома, разкривайки редица нови таксони и биомаркери).

            One Health („Едно здраве“) е мултидисциплинарен подход и методология за сътрудничество за подобряване едновременно на здравето на хората, животните, растенията и околната среда и неговия обхват непрекъснато се разширява (CDC, 2020; Bronzwaer et al., 2021). Изследователските направления като токсикомикробиомиката, културомиката и геномиката, особено в комбинация, разкриват, че човешкия и животинския микробиом могат да бъдат обещаващ източник на полезни микробни таксони или други компоненти с потенциал за метаболизиране и биоразграждане на ксенобиотици. Те могат да имат възможни приложения в няколко здравни области, включително при животни или растения за детоксикация или в околната среда за процеси като биоразграждане. Този подход би бил особено полезен, особено съблюдавайки наболелия проблем в световен мащаб - антимикробна резистентност.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Микрофлората/микробииомът включва всички микробни общности, живеещи върху или в определена биологична система, наричани по-рано флора или  микрофлора. Човешкото тяло носи трилиони микроорганизми с гени, най-малко 100 пъти по-многобройни от човешките кодиращи гени. Терминът микробиом се отнася до микроекосистема (microbiome) или сумиране на микробните съобщества и техните геноми (микробиологичен метагеном). Понякога микробиомът включва дори цялата среда, която обитават микроорганизмите. И не на последно място, микробиомиката по дефиниция е наука, която използва „високопроизводителни молекулярни техники за изучаване на микробни общности“ (Rajendhran and Gunasekaran, 2010). Микробиомът на човека/животното, от раждането му през целия му живот, непрекъснато се развива, оказвайки влияние върху тялото и състоянията на здраве и болест. Вариациите в рамките на микробиома са постоянно възникващи, развиващи се, не само пространствено и времево, а и зависят от диета, хормони, стрес и дори жизнен цикъл. Тази непрекъсната, многоизмерна вариабилност на микробиома води до несигурност в точния състав и генния фонд във всеки момент от времето и пространството (Elrakaibyet al., 2014).