КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: Новите геномни техники – безопасни ли са те и дали 100% можем да твърдим, че са високо ефективни и полезни за агрохранителната верига
Научен обзор
В нашата съвременна ера на биотехнологичен напредък непрекъснато се разработват нови инструменти за подобряване на земеделието. Независимо дали става дума за секвениране на ДНК, генна модификация или редактиране на гени, целта на тези техники е да постигнат подобрени растителни култури, микроорганизми или животни, така че да придобият допълнителни специфични желани характеристики. Индустрията използва биотехнологиите, за да манипулира геномите на растенията, животните и микроорганизмите, за да придаде например устойчивост на растителните култури на постоянно изменящите се климатични условия или пък повишаване на телесното тегло на животните и широка гама от други белези и характеристики.
Биотехнологичната индустрия и свързаните с нея научни колективи насърчават използването на нови техники за генетична модификация, известни като редактиране на гени в растителните култури, животните и микроорганизмите. Една от основните техники, която е привлякла любопитството на учените и на индустрията и нейните поддръжници, е техниката за редактиране на гените CRISPR/Cas.
Съдържание:
- Каква е разликата между ГМО (GMO) и генно редактирани организми (GEO via NGT) посредством нови геномни техники? – стр. 1 - 12
- Прецизност и ефективност на инженерните нуклеази – стр. 13 - 32
- Възможности за откриване на направени промени в генома – стр. 33 - 35
- „Демократизацията“ на НГТ и патентните права – стр. 36 – 39
- Дебат в Европейския съюз по предложението за ново законодателство за НГТ – стр. 39 – 40
- Социологически проучвания - бързина при разработката на НГТ и приемането им от обществото. Изводи и препоръки за оценка на риска, контрол и мониторинг. – стр. 41 - 48
- Обобщение и заключение на раздела – стр. 48 – 50
- Реалистични ли са заявените претенции за ползите от генното инженерство в земеделието? Становища на големите научни центрове и институти по проекто Регламента на ЕК за NGT. – стр. 50 - 52
- Становище на ANSES – стр. 52 – 62
- Становище на Testbiotech – стр. 63 – 64
- Становище на университета Тюбинген и Асоциацията на еколозите в Германия, Австрия и Швейцария – стр. 65 – 69
- Заключение - за потенциалното практическо приложение на NGT трябва да бъдат зададени няколко ключови въпроса – стр. 69 -70
- Използвана литература – стр. 70 - 75
Каква е разликата между ГМО (GMO) и генно редактирани организми (GEO via NGT) посредством нови геномни техники?
Генетично модифицираните организми (ГМО) са един добре известен пример за биотехнология още от 90-те години на миналия век. Според закона за генно модифицираните организми, ГМО[1] е организъм, постигнат чрез поне една от следните техники и методи на генетична модификация:
- Рекомбинантни техники с използване на нуклеинови киселини, които включват формиране на нови комбинации от генетичен материал чрез вкарването на чужди фрагменти от нуклеинови киселини, произведени извън организма, във вируси, бактериални плазмиди или други векторни системи и включването им в организма-гостоприемник, в който те не се срещат естествено, но в който са способни трайно да се унаследяват;
- Техники, при които има директно включване в организма на наследствен генетичен материал, създаден извън организма, в т.ч. микроинжектиране, макроинжектиране и микроинкапсулиране;
- Клетъчно сливане (включително сливане на протопласти) или хибридизационни техники, при които живите клетки с нови комбинации от наследствен генетичен материал са създадени чрез сливане на две или повече клетки по методи, които не се срещат естествено.
Генетично модифициран организъм (ГМО) е организъм, чийто геном е конструиран в лаборатория, за да благоприятства фенотипната изява на желани физиологични характеристики или генерирането на желани биологични продукти. В конвенционалното животновъдство, растениевъдството и дори отглеждането на домашни любимци отдавна е практика да се развъждат избрани индивиди от даден вид, за да се създаде потомство, което има желаните черти. При генетичната модификация обаче рекомбинантните генетични технологии се използват за създаване на организми, чиито геноми са прецизно променени на молекулярно ниво, обикновено чрез включване на гени от несвързани видове организми, които кодират черти, които не биха били получени лесно чрез конвенционално селективно развъждане.
Генетично модифицираните организми (ГМО) се създават с помощта на специфични молекулярни методи, които включват рекомбинантна ДНК технология и репродуктивно клониране. При репродуктивното клониране ядрото се извлича от клетка на индивида, който трябва да бъде клониран, и се вмъква в енуклеираната цитоплазма на яйцеклетка-гостоприемник (енуклеирана яйцеклетка е яйцеклетка, чието собствено ядро е премахнато). Процесът води до генериране на потомство, което е генетично идентично с индивида донор. Първото животно, създадено чрез тази техника на клониране с ядро от възрастна донорна клетка (за разлика от донорен ембрион), беше овцата Доли, родена през 1996 г. Оттогава редица други животни, включително прасета, коне и кучета, са създадени чрез технология за репродуктивно клониране. Рекомбинантната ДНК технология, от друга страна, включва вмъкването на един или повече отделни гени от организъм от един вид в генома на друг. Съобщава се за заместване на целия геном, включващо трансплантация на един бактериален геном в „клетъчното тяло“ или цитоплазмата на друг микроорганизъм, въпреки че тази технология все още е ограничена основно до научни приложения.
ГМО, създадени чрез генетични технологии, отдавна са част от ежедневието, стабилно внедрени в селското стопанство, медицината, научните изследвания и управлението на околната среда. Въпреки многобройните доказателства за ползите от приложението на ГМО и облагодетелстването на обществото, съществуват и някои недостатъци и производството на ГМО остава силно противоречива тема в много части на света.
ГМО съкращението е дадено от противници на технологията и се е превърнало в ежедневно употребяван термин за описание на всеки организъм, който притежава нова комбинация от генетичен материал, постигната чрез съвременни биотехнологични подходи.
Генетично модифицираните (ГМ) култури за първи път са одобрени за консумация от човека в Съединените щати през 1994 г., а до 2014–15 г. около 90% от царевицата, памука и соята, засадени в Съединените щати, са ГМО. До края на 2014 г. ГМ културите покриват близо 1,8 милиона квадратни километра (695 000 квадратни мили) земя в повече от две дузини страни по света.
Пример за широко разпространена ГМО култура е Bt памук - сорт памук, който е “проектиран” да съдържа ген от почвен микроорганизъм, който осигурява присъща устойчивост на вредители. Този генетичен механизъм за контрол на вредителите цели да намали прилагането на пестициди и да подобри добивите.
Въпреки че само 10 ГМО култури се отглеждат с търговска цел, ГМО е част от много хранителни матрици поради съставките, получени от ГМ царевица, соя и захарно цвекло. ГМО култури, одобрени за продажба основно в САЩ, Канада, Австралия и Китай, са: картофи, тиква, папая, ябълки, рапица, памук и люцерна.
Целият материал можете да прочетете ТУК