НИКОЛАЙ СПАСОВ: Потенциална възможност за биологичен контрол на Ailanthus altissima чрез ериофидния акар A. mosoniensis (Ripka, 2014)
Айлант (Ailanthus altissima) е инвазивно, бързо растящо широколистно дърво, произхождащо от североизточен и централен Китай и Тайван. Въведено е като декоративно растение в Европа и Северна Америка през 18 век, след което се е превърнал в инвазивен вид за много страни.
Растението не е взискателно към почвата и климатичните условия, расте както на сухи, така и на влажни почви и има много висока устойчивост на замърсен въздух.
A. altissima расте бързо, образува голям брой семена (едно дърво произвежда до 350 000 семена годишно), които проникват и в най-малките пукнатини и покълват при всякакви условия. Способен е да се разпространява в разнообразни площи, включително селскостопански, което го превръща в сериозен инвазивен чужд вид[1], който e способен бързо да измести местните видове. Освен това корените му са способни да проникват на дълбоко, както и да се разстилат на широко, което може да доведе до увреждане на канализационни тръби, археологически обекти, основи на сгради и друга инфраструктура.
Поради тези неблагоприятни въздействия върху биоразнообразието и икономиката, A. altissima е включен в Списъка на инвазивните чужди видове, които засягат Европейския съюз[2], както и в списъка на инвазивните видове на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита (EPPO).
В Канада, където A. altissima се среща (Британска Колумбия, Онтарио и Квебек), от 2020 г., Министерството на горите на Британска Колумбия (British Columbia Ministry of Forests), съвместно с Международния център за земеделие и биологични науки (CABI) изучават вариантите за биологичен контрол на този вид.
В Канада, A. altissima нанася значително въздействие върху пътната и жилищната инфраструктура, освен това чрез алелопатия (отрицателен ефект на един растителен вид върху развитието на друг), това дърво успешно конкурира, а в някои случай и измества местните растения, които са от решаващо значение за функционираща екосистема и местообитание на дивата природа.
Проведени проучвания (4) са показали, че в листата на A. altissima се образуват токсини, които при млади дървета (≤2 години) са в по-висока концентрация, в сравнение с листата на по-старите дървета. През пролетта образуването на тези токсини е най-голямо, а с напредване на вегетационния период намалява. Освен това леките наранявания на дървесината увеличават производството на токсини. Алелопатичните химикали присъстват във всички части на дървото, като са най-концентрирани в корените. В същото проучване в почвата е добавен активен въглен, с цел неутрализиране на ефектите на алелопатичните химикали на A. altissima. Алелопатичните ефекти в почвата са най-силни около стволовете на дървото и започват да отслабват с отдалечаване от него, като на 5 метра разстояние от дървото те изчезват напълно.
Това растение може да окаже негативно въздействие и върху здравето на хората, тъй като, при някои хора образуваният от него прашец причинява алергични реакции.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Инвазивни чужди видове са чужди видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в природата на страната от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване.
[2] Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1141 на Комисията от 13 юли 2016 година за приемане на списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета, (ОВ L 189, 14.7.2016 г., стp. 4)