Николай Спасов: СТАНОВИЩЕ относно възможностите за навлизане и установяване на вредителя Aromia bungii в Р. България и възможните последствия за производството на костилковите овощни видове
РЕЗЮМЕ
Настоящото становище има за цел да идентифицира възможностите за навлизане, установяване и възможните методи за контрол на вредителя Aromia bungii в Р България, както и евентуалните последствия за производството на костилковите овощни видове.
На 11 октомври 2019 г., Европейската комисия публикува списък с 20 регулирани карантинни вредители (съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/2031[1]), които са класифицирани от панела по здраве на растенията към Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) като „приоритетни вредители“ и представляват най-сериозна икономическа, екологична и социална заплаха за страните от Европейския съюз (ЕС).
Към тези приоритетни вредители попада и разглежданият в това становище Aromia bungii.
Aromia bungii Faldermann (разред Твърдокрили – Coleoptera: семейство Сечковци – Cerambycidae) е с произход от югоизточните части на регион Палеарктика и от регион Изток (Ориент)[2]. Често срещано наименование на вида е Red-necked longhorn beetle (червеноврат дългорог бръмбар).
За първи път A. bungii е открит в Европа през 2008 г., когато са намерени три възрастни индивида в дървени палети в склад в Бристол, Великобритания.
Вреда нанасят ларвите на A. bungii, които нападат стари дървета и дървета в лошо фитосанитарно състояние. Те прояждат галерии, с дължина 17-22 см, в стволовете и по-големите странични разклонения.
Икономическото значение на A. bungii е известно предимно в Китай по култивирани кайсии, праскови, сливи и череши, където икономическите загуби могат да бъдат значителни (от 30 до 100%).
Основният път за навлизането на A. bungii в региона на Европейската организация за растителна защита (EPPO) най-вероятно ще бъде чрез дървен опаковъчен материал. Други възможни пътища за навлизане са дървета или дървесни продукти от видовете Prunus, които са с достатъчно големи размери, за поддържането на живи ларви до появата на възрастните индивиди. Растения за засаждане и бонсай също могат да съдържат яйца или млади ларви.
На територията на Р България видът може да навлезе чрез дървен опаковъчен материал (палети, щайги и др.), дървета или дървесни продукти от различните дървета от род Prunus, които са с достатъчно големи размери, за поддържането на живи ларви до появата на възрастните индивиди; също чрез растения за засаждане и бонсай.
Към настоящия момент няма данни за присъствието на A. bungii на територията на нашата страна, но климатичните условия, подходящи за успешното установяване и развитие на вида, както и предпочитаните от него растения гостоприемници са налице и това представлява риск за производството на костилковите овощни видове.
Евентуалното навлизане, установяване и развитие на A. bungii най-вероятно ще доведе до сериозни икономически загуби за земеделските стопани, поради което е неоходимо стриктно спазване на фитосанитарните мерки за контрол и запознаване на земеделските стопани с опасностите, които крие този вредител.
[1] РЕГЛАМЕНТ (EС) 2016/2031 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 октомври 2016 година за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (EС) № 228/2013, (EС) № 652/2014 и (EС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/EИО, 74/647/EИО, 93/85/EИО, 98/57/EО, 2000/29/EО, 2006/91/EО и 2007/33/EО на Съвета
[2] Регион Палеарктика и Регион Изток (Ориент) са две от осемте биогеографски области на Земята. Регион Палеарктика е най-голямият и включва северен и централен Китай, Тибет, Монголия, Япония, Северна и Южна Корея, Русия и Централна Азия. Регион Изток (Ориент) включва по-голямата част от индийския субконтинент, цяла Югоизточна Азия, Индонезия (с изключение на Западна Папуа и близките острови), Филипините, Тайван и южните части на Китай, включително Хонконг.