Здраве на животните и хуманно отношение към тях

Начало

ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ И ЕКИП ЦОРХВ: НАУЧНО СТАНОВИЩЕ: Оценка на ефективността на ваксиниране на прицелни животни (говеда, овце и кози) като мярка за контрол и ерадикация на заболяването Ку-треска

Ку-треската се очерта като важен проблем за общественото здраве в Кралство Нидерландия. Епизоотията започна през май 2007 г. с първите съобщения за огнище за поява на заболяването в стадо от кози в провинция Северен Брабант (Schimmer et al., 2010). Впоследствие епидемични взривове с безпрецедентни размери се случиха при хора и след един период от 5 години положението бе овладяно. От гледна точка на общественото здраве и икономически последствия Ку-треската е зоонозно заболяване с висока обществена значимост, чиито етиологичен агент Coxiella burnetii е включен в група В на списъка с потенциални оръжия на OIE.

Цел на оценката: Във връзка с констатираните случаи на Ку-треска в редица области на България (сред които, собственици на ферми, ветеринарни лакари и персонал) и установени положителни стада от едри и дребни преживни животни, БАБХ възложи на ЦОРХВ да извърши научна оценка на възможностите за приложение на ваксина срещу Coxiella burnetii за контол и ерадикация на заболяването. Данните от становището ще бъдат използвани при разработването на Националната програма за контрол на заразниите заболявания и зоонозите за периода 2022-2024г.

Въведение

Ку-треската (на английски: Q-fever) е природно-огнищно заболяване, което принадлежи към групата на зооантропонозите, т.е. засяга не само животни, но и хора. Причинителят е облигатно вътреклетъчната бактерия Coxiella burnetii, която може да образува малка, дебела и силно устойчива спорообразна форма. Coxiella burnetii притежава значителна устойчивост във външната среда, както и от въздействието на високи температури. Така например, пастьоризацията на млякото при 72 °C за 20 секунди не я унищожава. Дезинфектанти като 5% формалин и 5% хлорна вар унищожават коксиелата, но основите не ѝ действат.

Това заболяване, описано за първи път сред персонала в кланици в Австралия, сега е признато за ендемично в целия свят, с изключение на Нова Зеландия. Въпреки че Ку-треската при хората в повече от 60% от случаите протича асимптомно, в някои случаи може да се прояви или като остро или като хронично заболяване. Острото заболяване протича предимно като грипоподобен синдром с фебрилитет, главоболие, миалгия, повръщане и диария и могат да възникнат тежки усложнения като пневмония или хепатит. При хроничното протичане най-честата проява е ендокардитът, особено при пациенти с предишна валвулопатия и C. burnetii често участва в синдрома на хроничната умора. Бременните жени са особено податливи на инфекции с C. burnetii, като може да се стигне до преждевременно раждане или аборти. Смъртните случаи при хората са рядкост – под 2%, а след преболедуване организмът изгражда продължителен имунитет.

От 2007 г. насам Ку-треската се превърна във важен проблем за общественото здраве в няколко части на Европа, особено в Нидерландия, където през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. се наблюдава рязко нарастване на броя на случаите при хора (над 4,000 души заболели) и е установена връзка между тях и ферми с дребни преживни животни (млечно стадо кози), където са наблюдавани аборти поради Ку-треска.

Ку-треската има природна огнищност, като кърлежите са едни от главните резервоари на C. burnetii в природата и имат важна роля в поддържането на огнищата при селскостопанските животни. Носителство на коксиелата е доказано в 62 вида кърлежи от семействата Ixodidae, Argasidate и Gamasidae. Сред най-честите преносители на C. burnetii, се посочват Rh. sanguineus, H. plumbeum, Rh. turanicum, I. ricinus, H. marginatum, H. punctata и др. За иксодовите кърлежи е установено пожизнено съхраняване на възбудителя.

Предаването на заразата може да се извърши хоризонтално от животно на животно и без посредничеството на кърлежи. Преживните животни (най-вече говедата, овцете и козите) са признати за основен източник на инфекция за хората. Голямо значение за поддържане на огнищата имат носителството, при което през известни интервали от време и под влияние на определени фактори инфекцията се изостря и заразените животни започват да отделят инфекциозния агент. Затова тук особено опасен става периодът на раждането. C. burnetii се отделя в големи количества в околната среда главно при раждането или аборта с околоплодните течности, плацентата, маточните изтечения, но може да се отделя от животните чрез вагиналната слуз, млякото, фекалиите, урината и спермата (овцете излъчват бактерията най-вече във фекалиите и вагиналната слуз, докато козите и говедата излъчват най-вече в млякото). Допълнително под влияние на раждането инфекцията се активира и възбудителят се отделя с фекалиите, урината, млякото, със слюнката и носните секрети в голямо количество и продължително време. При преживните животни инфекцията с C. burnetii води главно до репродуктивни нарушения като аборти, мъртво раждане, раждане на слаби телета, метрит и безплодие, със свързаното негативно икономическо въздействие върху фермите.

  1. burnetii оцелява много добре в околната среда и замърсява аерозоли и прах. Тези заразени частици са основният път на заразяване както за животните, така и за хората.

Диви животни също могат да са резервоар на заразата. Това са различни видове бозайници като зайци, лисици, язовци, лалугери и много видове птици. При тях заболяването протича предимно като скрита инфекция.

Хората се заразяват главно чрез вдишване на замърсени с извънклетъчни форми на C. burnetii аерозоли или прах, съдържащ C. burnetii, отделен от заразени животни, а също и за неимунните животни, особено когато условията на околната среда са благоприятни за разпространението на бактерии. Орално предаване на бактериите (чрез млечни продукти), въпреки че се счита за по-рядко срещано, също се съобщава в литературата, както и възможността за вертикално и полово предаване.

Поради важността му както за здравето на животните, така и за общественото здраве, контролът на тази инфекция е от решаващо значение. Следователно, всяка контролна мярка, водеща до намаляване на разпространението на животни излъчители и излъчения в околната среда бактериален товар е ключов момент за ограничаване, както на разпространението на инфекцията при преживните животни, така и на зоонозния риск.

В днешно време медицинските мерки се състоят в използването на антибиотици и/или ваксини за контрол на разпространението на бактерията в селскостопанските животни. Понастоящем в заразените стада говеда във Франция мерките за контрол срещу Ку-треска се състоят от екологични мерки като унищожаване на плаценти или дезинфекция на местата на раждане, антибиотично лечение като инжекции с окситетрациклин през последния месец на бременността и ваксинация. Според Rodolakis et al., ваксинацията ще бъде ефективно средство за контрол на болестта.

Антибиотиците (например тетрациклини) намаляват честотата на абортите, но не предотвратяват излъчването на C. Burnetii от животните.

В момента на световния пазар са налични две ваксини срещу C. burnetii (Coxevac, фаза I, CEVA Santé Animale и Chlamyvax FQ, фаза II, MERIAL)

В съвременните научни проучвания се застъпва тезата, че ефикасността на ваксините срещу Ку-треска при контрола на инфекцията варира главно в зависимост от техния състав, особено от използваната фаза C. burnetii  (фаза I, вирулентна фаза с пълен липополизахарид (LPS), или фаза II, авирулентна фаза с непълен LPS). Като общо правило ваксините, приготвени с фаза I, са признати за по-ефикасни и изграждащи защита от тези, приготвени от фаза II. По този начин, за да се защитят рисковите групи хора като работници в кланици, ветеринарни лекари или фермери, понастоящем в Австралия се прилага ваксина фаза I.

Неотдавнашно проучване при кози съобщава, че употребата на фаза I ваксина при незаразени и след това инфектирани животни е свързана с много силно намаляване на честотата на абортите и вагиналното излъчване на бактерията и с липсата на отделяне в млякото (в сравнение с неваксинирани кози и тези, ваксинирани с ваксина фаза II). Съобщава се, че при дойните крави употребата на ваксина фаза II (в комбинация с тетрациклини) намалява, но не и спира излъчителството на Coxiella, докато ваксината фаза I е свързана с намаляването, дори прекратяването на излъчването. Тези проучвания обаче са проведени, докато PCR техниката, която сега е призната за най-чувствителния метод, все още не е била на разположение за откриване на Coxiella. Освен това при тези проучвания изследваните говеда са били извадени от стадото, ваксинирани и след това върнати в заразени стада, което рядко се среща при полеви условия. И накрая, дизайнът на тези проучвания не позволява никаква отделна оценка на, от една страна, предотвратяването на излъчителството при възприемчиви животни, след ваксинация, и от друга страна, намаляването на излъчителството при крави излъчители, тъй като първоначалният статус на животните (чувствителни спрямо излъчители) не е определен. Преди 2008 г. няма налично научно проучване, насочено към оценка на ефикасността на ваксинацията при говеда с известен статус на инфекция по време на ваксинация в заразени млечни стада (най-честата ситуация за прилагане на ваксинацията в полеви условия), с фаза I ваксина срещу C. burnetii. [1]

 

Прочетете целия материал ТУК

 

[1] Prevention of Coxiella burnetii shedding in infected dairy herds using a phase I C. burnetii inactivated vaccine Raphaël Guatteo,∗, Henri Seegers, Alain Joly, Francois Beaudeau