ТАТЯНА ВЕЛИЧКОВА: Информация относно Оценка на риска при внос на растения от вида Malus domestica от Обединеното кралство на територията на Европейския съюз
По искане на Европейската комисия, Експертната група по здраве на растенията (Панел PLH[1]) на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) е подготвила и предоставила оценки на риска за стоки, изброени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2019 на Комисията[2], като „растения с висок риск, растителни продукти и други обекти“.
Като се взема предвид наличната научна информация, включително техническата информация, предоставена от Обединеното кралство (страната кандидат), настоящето научно становище обхваща всички рискове за здравето на растенията, породени от вкоренени растения Malus domestica (ябълка) в саксия, снопове/връзки от растения Malus domestica предназначени за засаждане с голи корени (невкоренени растения), снопове от резници Malus domestica предназначени за присаждане и снопове от издънки с пъпки Malus domestica, предназначени за присаждане от пъпка, внос в Европейския съюз (ЕС) от Обединеното Кралство.
За да се оцени риска от вредители, свързан с вноса от Обединеното кралство на стоката, e съставен списък на всички идентифицирани вредители по растенията (1324 вида), потенциално свързани с Malus domestica.
Стоката, внос в ЕС от Обединеното кралство се състои от:
- Вкоренени растения Malus domestica в саксия (от 10 000 изнесени растения) на възраст от 1 до 7 години.
- Растения за засаждане Malus domestica с голи корени (от 10 000 изнесени снопа),
- на възраст от 1 до 2 години – групирани в снопове от 25–50 растения на сноп;
- на възраст от 1 до 7 години – групирани в снопове от 5–10 растения на сноп.
- Снопове от резници Malus domestica предназначени за присаждане и снопове от издънки с пъпки Malus domestica, предназначени за присаждане от пъпка (10 000 изнесени снопа). Всеки сноп съдържа между 50 и 500 растителни части.
Списъкът на карантинните вредители за ЕС и на карантинните вредители в защитените зони (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията[3]) се основава на оценки, според които вредителите могат да навлязат, да се установят и разпространят на територията на Съюза, а също така и да имат потенциала да окажат негативно въздействие върху предпочитани гостоприемници.