Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Употреба на естествени продукти за биоконтрол при аквакултури
Отглеждането на аквакултури е една от най-динамичните индустрии за производство на храни, която постоянно се развива. Производството е съпроводено със значителни предизвикателства като замърсяване на водната среда и разпространение на патогени, които предизвикват неблагоприятни ефекти при водните организми, огнища на заболявания и висока смъртност. За да се смекчи въздействието на стрес факторите при отглеждане на аквакултури се използват широко антибиотици и химични агенти за контрол на патогени. Прекомерното им приложение води до остатъчно замърсяване и насърчава появата на устойчиви на лекарства бактериални щамове. Нарастващ интерес представлява прилагането на естествени продукти като заместители на конвенционалните химични средства за контрол на заболяванията в аквакултурното производство. Международен екип от учени [1] разглежда пробиотиците, пребиотиците и фитобиотиците като устойчива и екологична алтернатива на антибиотици. Тези продукти, използвани като функционални фуражни добавки, проявяват разнообразни биоактивности, като антибактериални, антивирусни, противогъбични и антипаразитни ефекти и повишават устойчивостта към заболявания. Освен това, те подобряват растежните показатели на аквакултурите, засилват имунния им отговор и дори допринасят за по-добро качество на водната среда. Прегледът на учените [1] синтезира текущите открития за ролята на пробиотиците, пребиотиците и фитобиотиците в развитието на устойчивите аквакултурни практики в световен мащаб, като същевременно критично обсъжда техните ограничения и по този начин предоставя ценни прозрения, които да насочат бъдещите изследвания и иновации към екологично отговорни и здравословни решения в аквакултурната индустрия.
- Въведение
Хранителните продукти от аквакултури са богат източник на висококачествени протеини, жизненоважни аминокиселини, витамини (A, B-комплекс и D) и основни минерали като фосфор, цинк, калций, натрий, йод, калий, желязо, магнезий и селен, както и полиненаситени мастни киселини, особено омега-3 мастни киселини, включително ейкозапентаенова киселина и докозахексаенова киселина [2].
За първи път през 2022 г. регистрираните данни [1] показват, че производството на аквакултури надминава улова на диви риби и достига рекордните 130,9 милиона тона. Глобалното потребление на продукти се увеличава значително, водено от доказателства за хранителната им стойност и благоприятното въздействие върху здравето на хората. С увеличаване на световното население до 9,7 милиарда до 2050 г., се очаква производството на аквакултури да достигне 140 милиона тона.
Интензивните практики при отглеждане на аквакултури увеличават стреса при водните видове организми, което ги прави по-уязвими към бактериални, вирусни, гъбични и/или паразитни инфекции. В допълнение към това, промените в околната среда и използването на химични средства (антибиотици, хормони и пестициди), са основните ограничения, които могат да възпрепятстват устойчивото развитие на индустрията. Различни класове антибиотици (аминогликозиди, хинолони, сулфонамиди, тетрациклини, макролиди, хлорамфеникол, β-лактам, нитрофуран, линкозамид и полимиксин), се използват широко при аквакултури. Тези съединения се считат за една от най-значимите групи нововъзникващи замърсители във водните екосистеми, представляващи сериозни екологични проблеми поради широкото им разпространение в различни компоненти на околната среда, попадане в хранителната верига, неблагоприятни токсикологични ефекти при хората и потенциал за развитие на антимикробна резистентност. Ролята на отглежданите аквакултури постепенно нараства във веригата за доставка на храни и трябва да се промени начинът, по който се произвеждат, преработват, търгуват и консумират водните организми. Това може да се постигне чрез трансформативни действия[1] в рибарството и отглеждането на аквакултури. Необходимо е да се прилагат съвременни практики за отглеждане на аквакултури и да се разработват иновативни технологии. Използването на естествени продукти за биоконтрол може да бъде екологична и щадяща потребителите алтернатива. Те действат директно чрез: елиминиране на патогени с антимикробни съединения и конкурентно изключване на патогени, или индиректно чрез подобряване на здравословното състояние на гостоприемника и условията на околната среда [1].
Прегледът [1] има за цел да обобщи съвременните проучвания за: основните видове пробиотици, пребиотици и фитобиотици, използвани в аквакултурните системи, функционалните им ефекти и основни механизми на действие, независимо дали се прилагат поотделно или като синергични комбинации; начините на приложение и нови формулировки, които оптимизират тяхната ефикасност; оценка на ограниченията, за да се предоставят насоки за бъдещи изследвания. Учените подчертават капацитета на тези функционални добавки за подобряване общото здравословно състояние на водните организми, с цел намаляване зависимостта от антибиотици и други химични вещества, за насърчаване на по-устойчива и екологично отговорна индустрия.
Целият материал можете да прочетете ТУК