ТАТЯНА ВЕЛИЧКОВА: Антимикробна резистентност в системата почва-растения
Фигура 1. Антибиотични резистоми в растителните микробиоми [1]
Антимикробната резистентност (AMР[1]) е един от най-сложните екологични и здравни проблеми на XXI век. В селското стопанство AMР представлява нарастваща заплаха за безопасността на храните, общественото здраве и екологичната устойчивост, тъй като интензивното животновъдство, аквакултурите, отглеждането на земеделски култури и управлението на почвите са основните фактори, които увеличават глобалния резервоар от резистентни бактерии и гени за резистентност към антибиотици.
Аграрният сектор е една от важните среди, в които може да се осъществяват селекция, поддържане и разпространение на антимикробна резистентност.С настоящата информация Центърът за оценка на риска по хранителната верига запознава обществеността с факторите, допринасящи за антимикробната резистентност в земеделието и в частност растениевъдството, и начините на разпространение на резистентността в системата „почва-растения“, както и някои стратегии за управление, съобразени с принципите на „Едно здраве“ и устойчивото земеделие.
- Въведение
Използването на антимикробни средства[2] в селското стопанство започва скоро след тяхното откриване. През 40-те и 50-те години на миналия век учени са открили, че субтерапевтични дози[3] от антибиотиците тетрациклин и пеницилин стимулират растежа на животните. Това откритие довежда до широката употребата на тези антибиотици при отглеждането на птици, свине и едър рогат добитък, особено в стопанства за интензивно отглеждане на животни. Към 60-те години на миналия век антибиотиците използвани в селското стопанство са съставлявали значителна част от общата употреба на антимикробни средства в много страни. В същото време и в растениевъдството започва да се използват антибактериални и противогъбни средства. Антибиотици като стрептомицин и окситетрациклин стават често използвани средства за лечение на бактериални заболявания при овощни култури, като ябълки и цитруси. Този продължаващ десетилетия непрекъснат селективен натиск е ускорил адаптацията на бактериите и появата на АМР [2].
Агроекосистемите са дом на разнообразни микробни съобщества в почвата, водата, повърхностите на растенията, червата на животните и отпадъчните продукти. Тези среди служат като резервоари за гени резистентни към антибиотици (резистоми)[4], които могат да се обменят чрез хоризонтален генен трансфер (ХГТ). Затова съвременните научни изследвания все по-често разглеждат антимикробната резистентност в селското стопанство в рамките на интегрирания подход „Едно здраве“, като признават взаимната връзка между здравето на хората, животните и околната среда.
Подходът „Едно здраве“ разглежда АМР не като изолирано явление, а като екологичен и еволюционен процес, повлиян от селективни сили, генен поток и микробни взаимодействия. Пътища като животински тор, отпадъчни води от аквакултури и вода за напояване създават взаимосвързани системи, в които могат да циркулират резистентни щамове [2]. В европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност се отбелязва, че той ще се стреми да стимулира допълнително иновациите, да предоставя ценен принос за политики и правни мерки, основаващи се на научни изследвания, за борба с АМР и за преодоляване на пропуски в познанията, например ролята на АМР в околната среда [3].
Целият материал можете да прочетете ТУК