ЗООИНЖ. Д-Р НАДЕЖДА ЛУКАНОВА, ОНС: Благосъстояние на риби, отглеждани в рибовъдни стопанства
Обзорен доклад от двугодишен проект на Европейската комисия
ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“
2023 – 2024 г.
РЕЗЮМЕ
Аквакултурите играят жизненоважна роля в продоволствената система и синята икономика на Европейския съюз. С разрастването на сектора и повишаването на очакванията на потребителите се появяват опасения относно начина, по който се третират рибите през целия им жизнен цикъл – включително в рибовъдни стопанства, по време на транспортиране и при клане. На ниво Европейски съюз, рибата е обхваната само от общото законодателство в областта на хуманното отношение към животните в стопанствата, като специфичните стандарти за хуманно отношение към животните и механизмите за правоприлагане са оставени на държавите членки.
През 2024 г. Комисията определи Референтен център на ЕС за хуманно отношение към водни животни[1]. Предложението на Комисията от 2023 г. за преразглеждане на правилата на ЕС относно защитата на животните по време на транспортиране включва специални разпоредби относно водните животни. Нормативната уредба и стандартите за хуманно отношение към рибите изглеждат по-слабо развити, отколкото при сухоземните животни, като по този начин се създава погрешно схващане, че рибите не са чувствителни.
В резултат на проучване на Европейската комисия се установи че:
- повечето страни нямат специално законодателство относно хуманното отношение към отглежданата в рибовъдни стопанства риба;
- благосъстоянието на рибите, отглеждани в рибовъдни стопанства не е приоритет за повечето страни. Властите извършват известен официален контрол за благосъстоянието им по време на транспортиране, с по-малко проверки на ниво стопанство (обикновено в контекста на друга инспекция) и много малко проверки при клане, главно в контекста на инспекциите за здравеопазване на животните. Въздействието на този официален контрол върху благосъстоянието на рибите е незначително или незабележимо;
- някои страни са разработили насоки за добри практики, специфични за видове като сьомга, дъгова пъстърва, лаврак и ципура. Някои частни схеми за осигуряване на качеството включват по-строги изисквания, като оценка на риска във връзка с хуманното отношение към отглежданите риби. Проучването идентифицира някои усъвършенствани технологии за мониторинг на рибовъдните стопанства в Норвегия и няколко широко разпространени изследователски инициативи в ЕС, включително такива, насочени към подобряване на показателите за хуманно отношение и хуманните методи за клане;
- проектът открои няколко предизвикателства в официалния контрол и правоприлагането. Те включват липса на специфични законови изисквания, трудности при достигане и инспектиране на отдалечени морски стопанства, непоследователни практики за инспекция и различни нива на ангажираност на индустрията към доброволни мерки за хуманно отношение към животните.
Държавите членки са предприели стъпки за подобряване на благосъстоянието на рибите. Техните подходи се различават значително по отношение на националното законодателство, системите за инспекция, въздействието на контрола и участието на заинтересованите страни. Наръчниците за добри практики и научните изследвания нарастват в целия ЕС, но използването им продължава да бъде непоследователно. Секторът на риби, отглеждани в рибовъдни стопанства е сложен, като включва много видове, производствени системи, технологии и различни видове околна среда. Засиленият официален контрол, по-доброто използване на цифрови инструменти и данни, и системното обучение ще засилят правоприлагането и ще помогнат на операторите да подобрят стандартите за хуманно отношение. Интегрираните схеми за качество, ясните показатели за хуманно отношение към животните и определените базови стойности ще позволят да се измерва и поддържа напредъкът.