Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ относно: Трансфер на недиоксиноподобни полихлорирани бифенили от фуражи в хранителни продукти
Недиоксиноподобните полихлорирани бифенили (Non-dioxin-like polychlorinated biphenyls, ndl-PCBs) са устойчиви замърсители на околната среда, които се натрупват в тъканите на изложени животни и хора. Замърсени с ndl-PCBs фуражи могат да доведат до замърсяване на храни от животински произход, които са основен път за експозиция на хора. Поради това, прогнозирането на трансфера на ndl-PCBs от фуражи в хранителни продукти е от съществено значение за оценката на риска за човешкото здраве.
- Въведение
Полихлорираните бифенили (PCBs) са синтетични хлорорганични съединения, които спадат към групата на индустриалните химикали, включена в обхвата на Стокхолмската конвенция[1] още при създаването ѝ. Те притежават токсични свойства, устойчиви са на разграждане, пренасят се по въздух, почва и вода, и чрез мигриращите биологични видове се разпространяват и натрупват в сухоземни и водни екосистеми. Широко се използват както като добавки към масла или работни течности в електрическо оборудване и хидравлична техника, така и за други практически приложения, изискващи висока химическа стабилност, с цел осигуряване на безопасност, добра експлоатация или дълготрайна употреба.
Полихлорирани бифенили е общото наименование на група химични вещества, известни като PCBs, принадлежащи към групата на ароматните хлорирани въглеводороди. Съществуват 209 изомера (конгенера[2]) на РСВs, в които водородните атоми от бифенилната молекула могат да бъдат заместени с един до десет хлорни атома. Около 130 от тях се произвеждат като търговски продукти.
Полихлорираните бифенили имат своите предимствата и широката им употреба ги превръща в едни от най-разпространените устойчиви органични замърсители (УОЗ), откривани в компонентите на околната среда.
Времето на полуразграждане на PCBs във въздуха варира от три седмици до две години (с изключение на моно- и дихлорбифенилите), а в аеробни почви и утайки надвишава шест години. Концентрациите им в нисши водни организми и риби са по-високи от тези във водите. При осемгодишно проучване е установено, че времето на полуживот на хлорбифенил 153 в змиорки е повече от десет години [1].
Някои конгенери на PCBs показват молекулярна конформация и връзки, подобни на диоксините. Това е свързано и със сравним токсикологичен профил, което води до обозначаването им като диоксиноподобни PCBs (dl-PCBs). Останалите конгенери се различават по свойства и токсикологичен профил и се наричат недиоксиноподобни PCBs (ndl-PCBs).
Полихлорираните бифенили са забранени за производство и употреба съгласно международни споразумения като Стокхолмската конвенция, и национални законодателства, включително и българското. Те са забранени за производство, внос и употреба в България, което цели тяхното елиминиране и управление на отпадъци, съдържащи PCBs, като част от усилията за ограничаване на устойчивите органични замърсители. Въпреки световната забрана за употребата им, полихлорираните бифенили продължават да се образуват като нежелани странични продукти от химични реакции или се съдържат в стари запаси и оборудване. Подобно на диоксините, PCBs са липофилни, химични и термично стабилни (устойчиви) и имат способността да се натрупват в живи организми. Някои съединения ndl-PCBs показват чернодробна и тироидна токсичност при животински модели [2].
В проучвания с лабораторни животни, изложени на ndl-PCBs, се отчитат неблагоприятни ефекти върху репродуктивността, развитието на нервната система, някои органи (щитовидна жлеза, черен дроб и мозък), както и имунотоксичност. Тъй като ndl-PCBs често се срещат като смеси (полихлорирани дибензо-р-диоксини, дибензофурани и dl-PCBs), установяването на специфични токсикологични профили за ndl-PCBs е изключително трудно. В дългосрочен експеримент върху плъхове с конгенер PCB 153, най-често откриван в човешки тъкани, е демонстриран увреждащ ефект върху черния дроб, щитовидната жлеза и репродуктивните органи. Има in vivo и in vitro проучвания, за няколко индикаторни PCBs, които установяват хепатотоксичност, токсичност върху щитовидната жлеза и развитието на нервната система [3].
Неблагоприятните ефекти за животните и/или човека включват: увреждане на черния дроб, щитовидната жлеза, кожата и очите, имунотоксичност, невроповеденчески отклонения, намаляване телесната маса на новородени, нарушения на репродуктивната способност и канцерогенност при животни. Полихлорираните бифенили са класифицирани от Международната Агенция за изследване на рака (IARC) в група 2В, като канцерогени за животни и вероятни канцерогени за човека [1].
Целият материал можете да прочетете ТУК