ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: ИНФОРМАЦИЯ: Ще станат ли скоро всички европейци вегетарианци?
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) ви представя информация за най-новото Научно становище „Към устойчиво потребление на храни“, изготвено от Групата на главните научни съветници към Европейската комисия (ЕК), по Механизма за научни консултации[1], публикувано на 23 юни 2023 г.
Считаме, че препоръките от страна на Главните научни съветници към ЕК за разработване на бъдещи политики и отразяващо тенденциите на развитие на тези политики, ще представляват интерес за българските потребители, производители, преработватели и търговци на храна у нас, най-малкото за ориентация в бързо променящия се свят.
Ако предложените от учените политики бъдат възприети и въведени в законодателство, то червеното месо и преработените месни продукти ще се оскъпят и ще отворят широк пазар за растителните и „иновативните“ храни.
Препоръчаното изкуствено повишаване на цените на месото чрез икономически мерки (високи данъци върху месото, обвързване на производството на месо с емисиите на парникови газове, гранични такси) принудително ще направят европейците вегетарианци.
В становището се подчертава необходимостта от незабавна, цялостна промяна в начина на хранене на европейците, като за целта учените смятат, че това трябва да се постигне чрез въвеждане на финансови намеси на пазара, които да доведат до по-здравословни избори на храна (които да станат „новата норма“), тъй като хората трудно биха променили начина си на хранене поради „човешката склонност за придържане към статуквото“.
Групата на главните учени променя досегашния принцип и мнение за европейските потребители като за „добре информираният, независим потребител“, който винаги може да избере какво да купи и яде, а построява становището си на основата, че „поведението, свързано с храната, често е доминирано от навици, рутина и емоционални процеси“ и че хранителната среда силно оформя избора, опасенията и приоритетите на потребителите.
Известно е, че и днес политическото лоби на хранително-вкусовата промишленост с противоречиви интереси и ограниченият капацитет на гражданското общество за оказване на влияние върху политическите действия, са пречки за ефективни ограничителни действия по отношение на нездравословните съставки в храните.
Смятаме, че е необходимо да се предприемат действия за определяне на стандарти за хранителните вещества с доказан за здравето риск, най-вече в преработените храни, подобряване на училищната хранителна среда, по-достъпни цени за плодове и зеленчуци, данъчно облагане на нездравословни храни и напитки, и ограничения върху маркетинга на нездравословни храни за деца, но най-вече е необходима база от доказателства, свързани с различни области на науката, върху която могат да се изградят ефективни и устойчиви политики за здравословно хранене.
Необходимо е, обаче, при всички случаи на въвеждане на нови политики да се запази принципа на уважение към свободата на всеки гражданин на ЕС да избира сам своята храна, като „добре информираният, независим потребител“.(ЦОРХВ)
Целият материал можете да прочетете ТУК