Д-Р МАДЛЕН ВАСИЛЕВА: АНАЛИЗ: Развитие на новото европейско законодателство за хуманно отношение към животните и отражение върху животновъдството в България
- Въведение
Като част от своята стратегия „От фермата до трапезата“[1] за справедлива, здравословна и екологична хранителна система, Европейска комисия пое ангажимент (2020 г.) да предложи преразглеждане на законодателството за хуманно отношение към животните, включително за транспортирането и отглеждането във ферми[2]. Законодателството бе подложено на проверка за пригодност, приключила през септември 2022 г. Резултатите от нея, представени в работен документ на службите на Комисията[3], потвърждават необходимостта от преразглеждане и модернизиране на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните и осигуряват добра основа за това преразглеждане[4].
Европейската комисия ще преразгледа правилата на ЕС за хуманно отношение към животните в четири основни области:
- на ниво ферма;
- по време на транспортиране;
- при клане и
- етикетиране
- кучета и котки – за първи път влизат в обхвата на европейското законодателство.
На 10 юни 2021 г. Европейският парламент прие резолюция относно европейската гражданска инициатива „Край на епохата на клетките“[5], инициирана от Compassion in World Farming и подкрепена от 130 организации за защита на животните от целия Европейски съюз, включително и от български неправителствени организации за защита на животните.
В отговор на гражданската инициатива „Край на епохата на клетките“ Европейската комисия се ангажира да представи до края на 2023 г. законодателно предложение за постепенно премахване на клетките в животновъдството, завършващо с пълна забрана на използването на системи от клетки за всички животни, споменати в рамките на инициативата.
Стремежът за преглед на правилата за хуманно отношение към животните във фермите е преди всичко отговор на обществените опасения относно използването на клетки за определени животни и убиването на мъжки еднодневни пилета в яйценосното направление.
Беше заявено, че предложението на Комисията ще се отнася по-специално до:
- животните, които вече са обхванати от законодателството: кокошки носачки, свине майки и телета;
- други животни, споменати в рамките на европейската гражданска инициатива: зайци, ярки, носачки за разплод, родителски стада бройлери за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски.
Проектът за реформа на законодателството за хуманно отношение към животните във фермите ще обхваща няколко горещо обсъждани въпроса:
- Постепенно премахване на клетките и системите за силно ограничаване на животните. В клетки в ЕС все още се отглеждат засяга кокошки носачки, прасета, телета, ярки, пилета за месо, кокошки за разплод, зайци, патици, гъски и пъдпъдъци;
- Забрана на унищожаването на еднодневни мъжки пилета, които все още се смилат живи, защото се считат за неикономични. Това засяга и мъжките патета и е забранено само във Франция и Германия. Някои търговци на дребно, като Coop Italia, предприемат доброволни контрамерки от 2019 г. насам;
- Мониторинг на хуманното отношение към животните в стопанствата на ЕС чрез цифрови инструменти, по-специално в отглеждането на птици, свине, говеда и зайци;
- Разширяване на стандартите на ЕС за хуманно отношение към животински продукти, внесени извън ЕС, което настоящото законодателство (пет директиви на ЕС) не разглежда.
До момента Комисията предложи Регламента относно защитата на животните по време на транспортиране (на финален етап на одобрение) и предложение за първия Регламент на ЕС относно хуманно отношение към котките и кучетата и проследимостта им (също на финален етап на одобрение).
Очакваше се ЕК да излезе със законодателно предложение за животните във фермите през втората половина на 2023 г., но през 2024 г. Комисията посочи, че пълният преглед на законодателството вероятно ще продължи и след първоначално планирания срок.
Целият материал можете да прочетете ТУК