ДОЦ. Д-Р ГАБРИЕЛА ГУЖГУЛОВА: Генотиповото разнообразие, пространственото разпределение и генетичната структура на вирусите на Инфлуенца A при птиците в България за периода 2023 – 2025 г.

Вирусите на Инфлуенца A представляват едни от най-значимите патогени с ветеринарномедицинско и обществено здравно значение, поради тяхната висока изменчивост, широк спектър от гостоприемници и способност за бързо географско разпространение. Те циркулират естествено сред дивите водолюбиви птици, които се считат за основен резервоар, като периодично се предават към домашни птици, причинявайки значими икономически загуби и риск за общественото здраве (Webster et al., 1992; WHO, 2023).
.jpg)
Фигура 1. Огнища на Инфлуенца А по птиците в България (2023 – 2026)
През последните години се наблюдава увеличаване на честотата и мащаба на огнищата на високопатогенна птича инфлуенца (HPAI) в Европа, включително и в България, което се свързва с фактори като миграционните маршрути на птиците, климатичните промени и интензификацията на птицевъдството (EFSA, 2024). Генетичната изменчивост на вируса, обусловена от процеси като антигенен дрифт и реасортация, води до появата на нови генотипове с различна патогенност и епидемиологични характеристики (Lycett et al., 2019).
В този контекст, анализът на генетичната принадлежност на вирусите на Инфлуенца A има ключово значение за разбирането на механизмите на тяхното разпространение и еволюция. Комбинирането на молекулярно-генетични данни с пространствени и статистически методи позволява идентифициране на епидемиологични връзки между огнищата, откриване на „горещи точки“ и прогнозиране на бъдещи рискове (Diggle et al., 2013).
Настоящото изследване има за цел да анализира генотиповото разнообразие, пространственото разпределение и генетичната структура на вирусите на Инфлуенца A при птиците в България за периода 2023 – 2025 г., като използва съвременни методи за пространствен анализ и визуализация. Чрез този подход се цели да се допринесе за по-доброто разбиране на епидемиологията на заболяването и подпомагане на стратегиите за контрол и превенция.

