Здраве на растенията

Начало

ЕКИП ЦОРХВ: Анализ на фитосанитарния риск от неприятеля Anoplophora glabripennis по горски и декоративни видове в България

 

 

I. Резюме на анализ на фитосанитарния риск (АФР) от неприятеля Anoplophora glabripennis (Motschulsky) по горските и декоративни видове в България.

 

Район на АФР – България

Описание на застрашената зона: България.

Anoplophora glabripennis (Motschulsky) е многояден неприятел с произход Китай и Корейския полуостров (Lingafelter & Hoebeke, 2002), като в момента присъства в повечето китайски провинции. A. glabripennis е въведен случайно в Северна Америка (САЩ и Канада) и Европа чрез международна търговия с дървени опаковъчни материали (ДОМ).

На територията на Европа, A. glabripennis е регистриран в Австрия, Италия, Франция и Швейцария.

Anoplophora glabripennis може да атакува и да нанася щети на овощни, декоративни и горски растения. Растенията гостоприемници могат да растат в естествени гори, в селскостопански райони или в градски райони като декоративни дървета. Нападенията на A. glabripennis често са ограничени до изолирани дървета в градовете в страните, където е въведен неприятеля (Faccoli et al., 2016). Наличието на растения гостоприемници и климатичните условия (с изключение на най-северните райони) не са ограничаващ фактор за установяването и разпространението му в страните от Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO).

Като основен път за навлизане на A. glabripennis в нови райони се счита международната търговия, където той се придвижва като яйца, ларви или какавиди чрез дървен опаковъчен материал или подложки, направени от растения гостоприемници на вида.

Броят на новите огнища и прихващания, съобщени от края на 90-те години до днес в С. Америка и Европа, показват, че въпреки прилагането на международните правила, рискът от случайно въвеждане на този вредител чрез дървен опаковъчен материал остава висок. Поради тази причина е важно да се прилагат дейности по наблюдение и ранно откриване в райони с по-висок търговски поток.

Към този момент в Европа не са открити огнища извън градските райони (EPPO, 2020).

Като се има предвид настоящото разпространение на вида, неговата биология и редовното му прихващане по света, е възможно A. glabripennis да се установи в голяма част от Европа (MacLeod et al., 2002). Въз основа на тази информация видът е класифициран като карантинен вредител за Европа (EPPO, 2020).

Anoplophora glabripennis е добавен в списък A2[1] на вредителите, препоръчани за регулиране като карантинни за района на Европейската и средиземноморска организация по растителна защита (EPPO), което означава, че вредителят присъства локално в региона на EPPO. Освен това той е включени в Приложение II, част А от Регламент (ЕС) за изпълнение 2019/2072[2] на Комисията със статут на карантинни вредители от значение за Съюза и в Делегиран Регламент (ЕС) 2019/1702[3] на Комисията за допълване на Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета посредством установяване на списък на приоритетните вредители.

Към момента няма данни A. glabripennis да присъства на територията на анализираната застрашена зона (България).

Климатичните области в България (европейско-континенталната и континентално-средиземноморската климатична област) биха могли да бъдат подходящи за развитието и размножаването на неприятеля, но ниските температури през зимата могат да окажат негативно влияние върху установяването и разпространението на A. glabripennis в някои части от страната, тъй като началните етапи от развитието на вида не оцеляват под 10°C. Въпреки това като се вземат предвид климатичните промени в България и тенденцията към затопляне в повечето региони на страната и прогнозата за по-меки зими през следващите десетилетия, се предполага, че условията за установяване на вида ще бъдат все по-подходящи.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] EPPO A2 Списък на вредителите, препоръчани за регулиране като карантинни вредители, версия 2024-09.
[2] Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията от 28 ноември 2019 година за установяване на еднакви условия за изпълнението на Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за отмяна на Регламент (ЕО) № 690/2008 на Комисията и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2019 на Комисията, OВ L 319, 10.12.2019, p. 1–279.
[3] Делегиран регламент (ЕС) 2019/1702 на Комисията от 1 август 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета посредством установяване на списък на приоритетните вредители, OB L 260, 11.10.2019 , pp. 8–10