АКТУАЛИЗИРАНЕ НА НАУЧНАТА ОЦЕНКА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ (АЧС) В БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПА И СВЕТА
НАУЧНО СТАНОВИЩЕ НА ЦЕНТЪРА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА ПРИ МЗХГ
Прогнозата за хода на епизоотията през 2019 г. за Европа е неблагоприятна, като съществува висок риск от поява на болестта във Франция, Германия, Австрия, Финландия и Словакия и други страни. ЦОРХВ оценява, че рискът да се разпространиe АЧС на територията на България след последните случаи в Плевенска и Бургаска области е много висок.
Препоръките и предложенията на ЦОРХВ за превантивни мерки, във връзка с констатираните нови огнища на АЧС в България са в синхрон с предписаните в европейскотото и българско законодателство и мерките, предприемани от БАБХ
От съществено значение е стопаните да спазват правилата за превенция на заболяването и при всички случаи на съмнения за болни или умрели свине трябва да бъдат докладвани незабавно пред официалните ветеринарни власти. АЧС е заболяване с потенциал за бързо разпространение, вирусът е изключително устойчив в околната среда и замърсени с него продукти.
За повишаване осведомеността на стопаните в засегнатите зони от АЧС следва да се повиши разяснителната работа на ветеринарните специалисти по места, като се обяснят мерките, произтичащи от Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. за заболяването АЧС, Наредба № 102 от 21.08.2006 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта АЧС, Наредба № 23 от 20.01.2006 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните. Съгласно разписаните мерки в по-горе споменатото законодателство всички свине в 3 км. зона следва бъдат убити по хуманен начин с цел предотвратяване разпространението на вируса. Това е т.н. метод “stamping out”, т.е. тотално депопулиране. Междувременно от всички свине се вземат проби за вирусологично изследване при 95% разпространение и 10% достоверност и се изпращат в специализираната лаборатория за изследване. Целта на това пробовземане е да се установи действителното разпространение на болестта. Този резултат е от изключителна важност за епизоотологичното проучване и за по-нататъшните мерки за ограничаване на заболяването независимо, че все още животните могат да изглеждат привидно здрави и дори и да не са показали клиника на болестта.
Разпространението на вируса на АЧС чрез т.н. антропогенен (човешки) фактор продължава да играе важна роля в епизоотологията на болестта в Европа и Света, въпреки всички предприемани мерки до сега за неговото ограничаване, за което трябва да се обърне спешно внимание за повишаване осведомеността на всички лица, вероятно имали контакт с заразени домашни или диви свине. На граничните контролно пропускателни пунктове следва да има указателни информационни табели за опасността от пренасяне на АЧС и да се раздават листовки на всички преминаващи границата пътници. В листовките следва да има информация за наказанието, което всеки нарушител на националното законодателство ще следва да понесе при установяване неспазването на законите на Р. България. На ГККП да се поставят контейнери за унищожаване на иззетите и нерегламентирано пренасяни хранителни продукти от животински произход, а всички превозни средства да преминават щателна дезинфекционна обработка.
На фона на появила се вече зараза от АЧС сред дивите свине у нас, следва да се обърне особено внимание за изпълнение на програмата за намаляване на плътността на популациите от диви свине. Съгласно заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите от 10.07.2019 г. плътността на популацията от диви свине в 20 километровата зона на заразените региони следва да се доведе до 0.3 екземпляра/100 хектара, а в не заразените – до 0.5 екземпляра/100 хектара.
Отстрелът на диви свине през този период може да доведе до увеличение предаването и да улесни географското разпространение на вируса, затова задължително се прилага само подборен лов, лов с капани или отстрел от чекала. Забранява се груповия лов с гонки на дивите свине.
За да се предпази едрото промишлено свиневъдство у нас, в което през последните години се извършиха революционни промени по отношение на развъдно-подобрителната дейност и се въведоха съвременни технологии, гарантиращи хуманното отношение към животните и биосигурността на стопанствата е необходимо да се оставят 20 км.-ови свободни от домашни прасета зони около тях. За това областните управители в най-кратък срок следва да издадат съответните разпореждания по какъв начин да се депопулират домашните свине в тези региони.