Георги Балджиев: Съобщение на Федералния институт за оценка на риска на Германия относно измамите с храни и тестването им за автентичност
Информация
Аналитичното изследване на автентичността на храните и фуражите е основен аспект на защитата на здравето на потребителите. По тази причина Федералният институт за оценка на риска на Германия (BfR) участва в разработването, валидирането и оценката на аналитични стратегии и методи за тестване на автентичността (определянето на състава и произхода) на храните.
Какво представляват измамите с храни?
Понастоящем, в европейското законодателство не е регламентирана единна правна дефиниция на термина „измама с храна". Най-общо казано, под измами с храни се разбира умишленото пускане на пазара на храни с намерение да се постигне финансова печалба, като се въведат в заблуда потребителите по отношение качеството и състава на храната. Това се случва чрез умишлена промяна в състава на храната, както и чрез деклариране на неверни данни за храната чрез процеса на етикетиране, т.е. върху етикета умишлено се отбелязва подвеждаща или се пропуска съществена информация за храната.
Кои са най-често срещаните видове измами с храни?
Съществуват няколко различни вида измами с храни – самостоятелно или комбинирано те представляват:
1. Добавяне на нехарактерна (екзогенна) субстанция, за да се придаде по-добро качество или да се постигне определен визуален ефект на храната.
2. Добавяне на компонент на храната в допълнително количество (ендогенно хранително вещество), за да се придаде по-добро качество или да се постигне определен визуален ефект на храната.
3. Смесване на храни от различни географски региони или смесване на храни с различен растителен или животински произход без подходящото етикетиране.
4. Използване на необявени или забранени производствени процеси.
5. Фалшива декларация –поставяне на неверни подробности или претенции/твърдения на етикета на хранителния продукт.
