Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: Антибиотици в аквакултурите и антимикробна резистентност (АМР) Обзор
Нарастващата тенденция за поява и разпространение на антимикробна резистентност е едно от най-големите предизвикателства на 21-ви век. Употребата на антибиотици при продуктивни животни (включително аквакултури) и свързаната с нея антимикробна резистентност предизвиква сериозни опасения относно възникване на рискове за околната среда и общественото здраве. Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) представя преглед на достъпната научна литература, за да запознае заинтересованите лица и обществеността с проблемите и предизвикателствата, свързани с употребата на антимикробни средства (антибиотици) при отглеждане на аквакултури. Да подчертае необходимостта от укрепване на регулаторните рамки и строги мерки, които да гарантират качеството, ефективността и контрола при прилагане на антибиотици по време на интензивното отглеждане на аквакултури, за да се минимизират негативните ефекти и последиците от евентуална антимикробна резистентност.
- Въведение
Аквакултурите са важен източник на животински протеин, особено в страните с ниски и средни доходи. Отразявайки диетичните преходи, ръстът на потреблението на риба в световен мащаб (3,2%) изпреварва ръста на потреблението на месо от всички сектори на производство на селскостопански животни, взети заедно (2,8%), с изключение на домашните птици. От 2001 г. към настоящия момент потреблението на аквакултури нараства с 5,8% годишно, движено основно от увеличеното търсене на животински протеин в бързо развиващите се икономики (Schar, D. et al., 2020).
Аквакултурите осигуряват висококачествени протеини, както и ключови хранителни вещества, включително омега-3 мастни киселини, минерали и витамини. По данни на Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации (Food and Agriculture Organization of the United Nations, FAO) от 2021 г., те осигуряват поне 20% от доставките на протеин на глава от населението, от всички животински източници за 3,2 милиарда души. Глобалната консумация на храни от аквакултури достига 162,5 милиона тона през 2021 г., като годишната консумация на глава от населението нараства от 9,1 kg през 1961 г. до 20,7 kg през 2022 г. Очаква се, производството на аквакултури да се увеличи с 10% до 2032 г. и да достигне 205 милиона тона. В допълнение на приноса към храненето и продоволствената сигурност, рибарството и аквакултурите са препитание и важен източник на доходи, като приблизително 61,8 милиона души са заети в сектора рибарство и аквакултури през 2022 г. (FAO.org FAO Report, 2024).
Аквакултурите са най-бързо развиващия се, най-динамичен и жизненоважен сектор за производство на храни в сравнение с другите отрасли. В отговор на нарастващата нужда от протеини, в резултат на нарастващото световно население, дейностите в областта на аквакултурите се засилват и разширяват в световен мащаб, като най-голям дял (над 90% от производството) от световното производство на аквакултури заемат азиатските страни (Salma, U. et al., 2020).
Повишеното търсене на храна от аквакултури води до интензификация на производството, което предполага повишени нужди от вода, увеличена плътност на отглеждане, висока заболеваемост и евентуална прекомерна употреба на антимикробни средства. Поради това, е важно да се оценят последиците от въздействието върху околната среда и общественото здраве, при отглеждане на аквакултури (Reverter, M. et al., 2020).