Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Алтернативни източници на протеини за фуражи
Увеличeното потребление на протеини в световен мащаб предизвиква научните изследвания към търсене на нови, алтернативни източници на протеини за животновъдството и аквакултурите. Проучванията обхващат икономическите и екологичните въпроси като същевременно се насочват към намаляване на конкуренцията с хранителните вериги на растителна основа. Протеиновите култури са растения, които осигуряват значително количество протеини, с естествено срещащи се сложни комбинации от аминокиселини. Бобовите, псевдо зърнено-житните и други видове култури са потенциални източници на белтъчини, които биха могли да са решение на нарастващото търсене на протеини за храна и фураж.
В своята статия „Протеинов глад във фуражния сектор: алтернативите, предлагани от растителния свят“ италиански екип от учени Parisia G. et al., 2020 са направили преглед на наличните литературни данни относно наличност, производство и хранителни стойности на богати на протеини растителни източници, варива и микроводорасли, като алтернативни съставки на конвенционалните източници на протеини за фуражи. Индивидуално са анализирани силните и слабите страни, възможностите, заплахите и бъдещите перспективи, свързани с употребата на тези източници на протеини при хранене на животни. Използван е SWOT анализ[1], който би могъл да е в основата на бъдещи научни проучвания и/или развитие на технологии, които да помогнат за валоризирането на тези източници на хранителни вещества като фуражни съставки.
- Въведение
От 2005 г. до 2050 г. в световен мащаб се предвижда увеличение на търсенето на животински продукти (месо и мляко) между 48% и 57%. Производството на птиче, свинско, говеждо месо и млечни продукти трябва да се удвои, докато производството на риба трябва почти да се утрои до 2050 г. Този растеж на животновъдството ще доведе до нарастване на търсенето и предлагането на фураж, оценено на повече от 1,3 милиарда тона сухо вещество. През 2018 г. световното производство на фуражи достига 1,103 милиарда тона, което съответства на стойност над 400 милиарда щатски долара. Европейският съюз (ЕС) е допринесъл за 277 милиона тона, по-малко количество в сравнение със стойностите, регистрирани за Азиатско-тихоокеанския регион (394,9 млн. тона), но над регистрираните стойности за Северна Америка (198,9 млн. тона); 55% от световното производство на фуражи се дължи на Китай, САЩ, Бразилия, Русия, Индия, Мексико, Испания и Турция заедно (Parisia G. et al., 2020).
Протеините са най-скъпите и лимитиращи съставки във формулировката на фуража. В ЕС грубият фураж (трева и силажна царевица) е основният източник на протеин във фуража, представляващ 45% от общата дажба, докато маслодайните семена (шротовете от маслодайни семена) и зърнените храни покриват съответно 26% и 24%. Като се има предвид класификацията на фуражи на основата на съдържанието на протеин: LowPRO (по-малко от 15% съдържание на протеин), MiddlePRO фураж (15–30% съдържание на протеин), HiPRO фураж (30–50% съдържание на протеин) и SuperPRO фураж (с над 50% протеиново съдържание), балансът на фуражния протеин в страните от ЕС, относно самодостатъчност на суровини, е 97%, 75%, 29%, 92%, съответно. Като цяло около 80% от общата употреба на фуражни суровини в ЕС е с произход ЕС, а за категорията HiPRO - зависи от вноса. Европейският съюз забранява използването на преработени животински протеини (PAPs) като месно брашно, месокостно брашно, птиче брашно и др. във фуражите за животни (Регламент (ЕО) 999/2001 г.[2]) като предпазна мярка, след избухване на спонгиформна енцефалопатия по говедата. Това води до увеличаване на употребата и цената на източниците на растителни протеини. Забраната е частично отменена (Регламент (ЕС) 56/2013[3]), когато PAPs са въведени отново във фуражи за водни видове животни. След известно време Регламент (ЕС) 2021/1372[4] премахва забраната и за домашни птици и прасета. Това несъмнено ще облекчи цената на богатите на протеин фуражни съставки.
Основният източник на протеин за фураж в света досега е соевият шрот, продукт от производството на масло след процес на екстракция. Използването на соеви продукти за фураж вместо за храна на хора застрашава продоволствената сигурност за бъдещите поколения и целта на настоящите и бъдещи проучвания е да се насочат към намиране на нови фуражи, нови суровини за фуражи и нови източници на протеини за животновъдство, които да не са в конкуренция с храната за хора (Parisia G. et al., 2020).
Секторите на домашните птици, свиневъдството и преживните животни употребяват 42%, 27% и 19%, съответно от общото производството на фураж, а доставят 31%, 20%, 45 %, съответно от животинските протеини за хората. Понастоящем фуражите за водни животни представляват ограничен процент (4%) от световното производство на фуражи, но този сектор ще се разшири значително до 2050 г. и ще бъде вторият след фуражите за птици.
Целият материал можете да прочетете ТУК