Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Въздействие на микропластмаси и нанопластмаси върху здравето на селскостопанските животни: Възникващ риск за ефикасността на репродукцията
Приложението на пластмаса в ежедневието непрекъснато се увеличава. Благодарение на многобройните си свойства, като стабилност, твърдост и изгодна цена, тя се е превърнала в основен материал за много индустрии. От 1950 г. до настоящия момент разпространението на пластмаса в световен мащаб постепенно създава сериозен проблем със замърсяване, причинено от трудности при рециклиране и натрупване, което води до наличие на пластмасови фрагменти, наречени микропластмаси[1] и нанопластмаси[2] (МП/НП) в околната среда. Проучванията по отношение на замърсяването на почвите са недостатъчни, а и съществува необходимост от изясняване на пътищата на навлизане на МП/НП в хранителната верига. През 2023 г., екип учени от Италия и Германия Urli, S. et al. прави преглед на източниците и разпространението на МП/НП във фермите, различните експозиции при бозайниците (поглъщане, вдишване и дермален контакт) и свързаните с тях рискове и здравословни проблеми. Прегледът предоставя информация и за ефектите от добавките в пластмасата (като Bisphenol A-BPA), върху възпроизводството и плодовитостта на животните.
Въведение
Urli, S. et al. посочват, че замърсяването с микропластмаси и нанопластмаси е един от основните екологични проблеми на последното десетилетие и представлява нарастваща заплаха за здравето на хората и животните. Въпреки това, сравнително малко проучвания са фокусирани върху патофизиологичните последици от остра и хронична експозиция на МП/НП при бозайниците, особено върху репродуктивната система. Описаните неблагоприятни ефекти, причинени от пластмасови частици, включват: оксидативен стрес, апоптоза[3], възпалителна реакция, нарушена регулация на ендокринната система и натрупване в различни органи. В допълнение към това, има актуална информация, че микропластмасата влияе върху еволюцията на микробните съобщества и увеличава обмена на гени, включително гени за резистентност към антибиотици. Според авторите (Urli, S. et al), особено внимание трябва да се обърне на селскостопанските животни, тъй като те произвеждат храни (мляко, яйца и месо) и съществува риск от усилване на неблагоприятния ефект от МП/НП по хранителната верига. Резултатите от проучвания показват, че има натрупване на микропластмаси и нанопластмаси в тъканите на хора и животни с редица отрицателни ефекти, но не са установени всички въздействия върху организма, особено предвид дългосрочните последици.
Пластмасите се използват широко в производството и бита още от самото им създаване, благодарение на техните забележителни свойства - издръжливост, лекота, стабилност и ниска цена. Пластмасовите продукти до такава степен са променили социалния ни живот, че се говори за „Пластмасова Епоха“ или „Пластицен“. Производството на пластмаса годишно се е увеличило значително, като през 2021 г. световното производство на пластмаса достига 390 млн. тона в сравнение с едва 2 млн. тона, произведени през 1950 г. Най-често срещаните съединения за производство на пластмаси са: полиетилен (РЕ), полипропилен (РР), полистирол (PS), полиетилен терефталат (PET) и поливинилхлорид (PVC). Освен това, различни добавки като пластификатори, стабилизатори, оцветители, антистатични агенти, втвърдители, пенообразуватели, биоциди и др. се използват за подобряване на техните характеристики. Обикновено използвани добавки са фталатни естери и бисфенол А, които представляват по-голям риск за физиологичните функции, отколкото самите пластмаси, твърдят Urli, S. et al.
Като цяло пластмасовите частици могат да се разделят на две групи категории (Urli, S. et al):
- първични частици, които се произвеждат от промишлеността за различни цели (гранули, използвани за производство на пластмасови продукти, абразивни микрогранули или микрочастици за продукти за лична хигиена), докато
- вторичните частици се генерират при разпадане или абразия на материали или отпадъци, отделяни в околната среда (пране на синтетични дрехи, износване на гуми и др.).
Излагането на пластмасовите отпадъци на физични, механични, химични и биологични процеси, като фрагментация, изветряне, хидролиза, UV радиация и биоразграждане води до образуването на микропластмаси (
- вдишване на пластмасови частици от въздуха, произхождащи от синтетични текстилни материали и замърсен външен въздух;
- поглъщане на замърсени храни и води;
- контакт с кожата, при който тези пластмасови частици преминават през кожната бариера.
Освен това, благодарение на физико-химичните си свойства, тези частици улесняват свързването и преноса на химични замърсители (напр. антибиотици и тежки метали) и микробни агенти (бактерии) и по този начин увеличават въздействието върху околната среда, здравето на животните и хората.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Микропластмаси – синтетични полимерни частици с големина между 1 μm и 5 mm
[2] нанопластмаси – синтетични полимерни частици с размери ≤ 1 μm
[3] Апоптозата (на старогръцки: ἀπόπτωσις, apóptōsis, „отмиране“, на латински: apoptosis) е процес на програмирана смърт на отделни клетки или цели структури в организма.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0