Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Интегрирана система за управление на микотоксините по веригата за доставка на фуражи: Иновативни подходи
Появата и разпространението на микотоксини са неизбежни, варират в различните географски региони и експозицията на микотоксини представлява проблем от световно значение. Микотоксините влияят върху продуктивността на селскостопанските животни, качеството на продуктите от животински произход и излагат на риск здравето на хората. В центъра на съвременните изследвания са микотоксините във фуражи, замърсени от различни видове (самостоятелно или няколко вида заедно), модифицирани и нововъзникващи микотоксини. Предотвратяване на замърсяването с плесени и микотоксини е почти невъзможно. Производителите на фуражи трябва да прилагат цялостно управление на замърсяването с микотоксини, за да ограничат риска по веригата за доставка на фуражи като прилагат системата „Анализ на опасностите и критични контролни точки“ (Hazard Analysis and Critical Control Point - HACCP). През 2021 г., италиански учени Fumagalli, F. et al., 2021 публикуват статия, в която предлагат иновативна интегрирана система за управление на микотоксини с акцент върху нови стратегии за контрол върху тях. Специфични и подбрани технологии (например нанотехнологии) и протоколи за управление са отчетени като обещаващи и устойчиви възможности за осъществяване на превенция, контрол и управление на микотоксините. Бъдещите проучвания трябва да се съсредоточат върху методите за определяне на многократно замърсени проби, нововъзникващи и модифицирани микотоксини.
Въведение
Авторите на статията определят важното място, което фуражите заемат в световната хранителна промишленост, като предпоставка за безопасно производство на храни от животински произход. Фуражната промишленост е интегрирана част от хранителната верига и генерира приходи и икономическа устойчивост. Безопасността на фуражите е: задължително изискване за запазване на здравето и благосъстоянието на животните; фактор, гарантиращ безопасността на храните и здравето на хората; призната, споделена ценност и отговорност между всички участници в отделните етапи на производството на фуражи.
Микотоксините са токсични съединения, образувани от метаболизма на определени гъби, които засягат културите и замърсяват продуктите, консумирани от хора и животни. Растежът на гъбите зависи от благоприятни условия на околната среда. Появата на микотоксини става трудно предвидима поради глобализацията на фуражните съставки, търговията и климатичните промени. Микотоксините са обявени за високоприоритетни от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и от Световната здравна организация (СЗО) поради токсикологичното им въздействие върху здравето на животните и човека. Това води до законодателни ограничения за микотоксините в около 100 държави, с регионална хармонизация за Европейския съюз (ЕС), Австралия и Нова Зеландия (AU & NZ), Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) и Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела (Mercado Común del Sur MERCORSUR). В ЕС се прилагат максимални нива във фуражи за афлатоксини (AF) - (Директива 2002/32/ЕО) и в храни - Регламент (ЕО) № 401/2006 (за деоксиниваленол (DON), фумонизини (FUM), охратоксини (OT), зеараленон (ZEA) и токсини Т-2 и HT-2.
Учените изразяват своите опасения относно съвместната поява на микотоксини. Фуражът може да е замърсен от няколко вида гъби и микотоксини едновременно, а токсикологичните ефекти ще са различни, в зависимост от вида на взаимодействието на микотоксините: по-слабо от адитивно, адитивно[1], синергично, засилено или антагонистично. Поради тази причина, концентрациите на микотоксини във фуражите трябва да се наблюдават непрекъснато, за да се подпомогне оценката на риска.
Микотоксините се класифицират като химични или биологични опасности. Почти невъзможно е да се предотврати появата на плесен и замърсяването с микотоксини, въпреки че може да се прилагат различни методи. За да сведат до минимум рисковете по цялата верига за доставка на фуражи, е необходимо производителите да прилагат цялостна програма за управление на микотоксините. Тази програма трябва да е системна и да включва всички етапи от веригата за доставка на фуражи, като се започне от производството на суровини и се стигне до изхранването във фермата: отглеждане на културите (преди и след прибирането на реколтата), транспортиране, съхранение, работа на фуражните заводи и контрол на животинските продукти.
Целият материал можете да прочетете ТУК