Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Как потребителите от новото поколение приемат риба, хранена с насекоми
Нашата планета е изправена пред огромни предизвикателства поради нарастващото население и засилващата се конкуренция за оскъдни ресурси. Прогнозите са, че потреблението и търсенето на месо ще нарасне със 72% между 2000 и 2030 г., а до 2030 г. ще липсват 60 млн. тона протеини, за да се отговори на очакваното търсене. Производството на фуражи за животни все повече се конкурира за ресурси (земя, вода и торове) с производството на храни и/или горива за хората. Това допринася за увеличаване на натиска върху околната среда (например водоснабдяването, обезлесяването или намаляването на почвите).
Научните изследвания очертават ключови моменти, които показват, че насекомите притежават редица характеристики, които ги правят подходящи за употреба във фуражите за животни.
- Насекомите са с високо съдържание на протеини, като същевременно са богати на други полезни хранителни вещества като мазнини, минерали и витамини.
- Нивата на концентрация на протеини в протеините от насекоми, предназначени за храна на животни, варират между 55% и 75%.
- Насекомите се характеризират с по-висок коефициент на преобразуване на храната и така могат да се превърнат в изключително ценен източник на фураж за селскостопанските животни.
Насекомите са естествен компонент при храненето на животни като месоядните риби, домашните птици и свинете (например насекомите могат да осигурят до 70 % от хранителните нужди на пъстървата)[1].
Законодателството на Европейския съюз (ЕС)[2] урежда условията, при които стопанските субекти в областта на храните и фуражите, като например производителите на насекоми, могат да произвеждат и търгуват с продуктите си в ЕС.
Производителите на насекоми, предназначени за храна на животни, трябва да са регистрирани и/или одобрени за тази цел. Насекомите и получените от тях продукти - с изключение на живите насекоми - които са предназначени за използване във фуражите за животни, се считат за "странични животински продукти" - т.е. животни и продукти от животни, които не са предназначени за консумация от човека - съгласно законодателството на ЕС. Тази квалификация води до редица задължения за производителите, определени в Регламент № 1069/2009[3] и Регламент за неговото прилагане № 142/2011[4]
Целият материал можете да прочетете ТУК