Фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи

Начало

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Оценка на рисковете, свързани с механичното отстраняване на опаковки от бивши хранителни продукти, използвани като фураж

Френската агенция за безопасност на храните, околната среда, труда и здравето (ANSES) e извършила експертна оценка на рисковете, свързани с механичното отстраняване на опаковки от бивши хранителни продукти, използвани повторно като фураж. Становището на ANSES има за цел да идентифицира физичните и химични опасности, свързани с наличието на остатъци от опаковки във фуражи, въз основа на съвременните научни познания и да уточни:

            - дали идентифицираните остатъци представляват заплаха за животните, хората, или околната среда;

            - последиците за храните от животни, които са консумирали този вид фуражи (бивши храни);

            - рисковете за околната среда, свързани с разпространението на нежелани вещества чрез отделяне от животни, които са консумирали бивши храни, съдържащи остатъци от опаковки;

            - кои двойни опаковки/матрици, представляват особен риск.

 

  1. Въведение

            Бившите храни или „продукти, които вече не се използват за храна“ са хранителни продукти, различни от кухненски отпадъци, които са били произведени за консумация от хората. Те са в пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз (ЕС) в областта на храните, но вече не са с това предназначение. Причините са практически или логистични, производствени и опаковъчни дефекти или други недостатъци, от които не произтича риск за здравето, ако се използват за фураж (Регламент (ЕС) № 68/2013)[1]. Странични продукти, които са резултат от производствени процеси на храни и никога не са били предназначени за консумация от хората (напр. кюспета от маслодайни семена, меласа), а са използвани за фураж, не са предмет на оценката. Секторът за повторна употреба на храни и хранителни остатъци и други отпадъци от различни производства непрекъснато се разраства. Тази дейност е в съответствие с волята за развитие на кръговата икономика и сортиране на биоотпадъците за повторна употреба. Хранителните продукти, които може да бъдат употребени във фуражи, са много разнообразни (бисквити, шоколад, млечни продукти, сиропи, хлебни изделия и др.). Те са с понижено качество и са опаковани в първична и вторична (външна) опаковка. Първичната опаковка е в директен контакт с храната и е предназначена за крайния потребител. Вторичната опаковка позволява продуктите да бъдат групирани, за да се улесни транспортирането и обработката на стоки и за защита на хранителния продукт като цяло.

            Опаковките и частите от тях са включени в списъка на забранените суровини, установен с Регламент (ЕО) № 767/2009[2] относно пускането на пазара и употребата на фуражи. Компаниите, които преобразуват храни във фуражи за животни (преработватели) извършват механично разопаковане. Този етап е добавен към речника на процесите, който представлява част Б от приложението към Каталога на фуражните суровини в Регламент (ЕС) 2017/1017[3]. без да се посочват каквито и да е изисквания, свързани с неговото безопасното прилагане.

            При механично разопаковане много често остават остатъци от опаковки в готовия продукт. Опаковките, използвани в хранителната промишленост, могат да бъдат вектор на физични (остатъци от пластмаса, метал или стъкло) или химични опасности, които може да представляват риск за животните, околната среда и хората. В действащите европейски разпоредби няма прагова граница за остатъци от опаковки. Някои европейски страни (Германия и Белгия) са определили прагове на допустимост, чиито стойности (вариращи от 0,1 до 0,2% остатъци от опаковки в получените фуражни брашна) са установени главно въз основа на метода RIKILT[4] или съгласно принципа „Толкова малко, колкото е разумно постижимо“ („As Low As Reasonably Achievable“ – ALARA). Методът RIKILT е техника за откриване и количествено определяне на остатъци от опаковки, която е валидирана и призната от ЕС. Във Франция все още не е определен праг за официален контрол поради невъзможност да се обоснове изборът на количествено определена максимално допустима стойност.

            Предвид голямото разнообразие от опаковъчни материали, използвани от хранителната промишленост, е невъзможно да има пълно определяне естеството на химичните им съставки – пластмаса, хартия/картон, стъкло, метал и др. Многослойните опаковки може да комбинират слоеве хартия или картон със слоеве от пластмаса.

            Експертите на ANSES си поставят за цел да отговорят на въпроса: дали може технически да бъде дефиниран и количествено определен единен максимален праг на допустимост за остатъци от опаковки във фуражи, който да е подходящ от гледна точка на управлението на риска. Трябва да се изяснят и следните проблеми:

  • въздействието на променливите в производствения процес върху рисковете от остатъци от опаковки, по-специално:
    • температура и продължителност на етапите на раздробяване и механично разопаковане (взаимодействия между опаковката и бившите храни преди и по време на етапа на разделяне);
  • последици от етапа на термична обработка върху сместа, съдържаща остатъци от опаковки.
  • дали добавянето на странични продукти, без остатъци от опаковки, намалява химичния риск.

            Работната група на ANSES идентифицира основните видове опаковки, използвани в практиките за повторна употреба на храните, и свързаните с тях материали. Посочени са категориите храни, които са в контакт с тези опаковки. Експертната оценка е ограничена до основните видове животни, които са засегнати от употребата на фуражи съдържащи бивши храни – свине, кокошки носачки и млечни крави и за животинските продукти, предназначени за консумация от хората, получени от тях.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Регламент (ЕС) № 68/2013 на Комисията от 16 януари 2013 година относно каталога на фуражните суровини, OB L 29, 30.1.2013 г., стр. 1—64
[2] Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията, OB L 229, 1.9.2009 г., стр. 1-28
[3] Регламент (ЕС) 2017/1017 на Комисията от 15 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 68/2013 относно каталога на фуражните суровини C/2017/3980, OB L 159, 21.6.2017 г., стр. 48-119
[4] Методът RIKILT се отнася до разнообразни аналитични и изследователски методи, разработени от RIKILT (сега част от Университета и изследванията Вагенинген - WUR) за безопасност на храните и фуражите. Той не е единичен метод, а съвкупност от техники за неща като откриване на остатъци от антибиотици, идентифициране на хранителни измами, удостоверяване на автентичността на биологични продукти като кафе или яйца и тестване за неразрешени ГМО. Тези методи често са сложни, комбинирайки химичен анализ с усъвършенствани техники като хемометрия и биологични анализи, за да се гарантира безопасността и автентичността на храните и фуражите.