Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Оценка на рисковете, свързани с механичното отстраняване на опаковки от бивши хранителни продукти, използвани като фураж
Френската агенция за безопасност на храните, околната среда, труда и здравето (ANSES) e извършила експертна оценка на рисковете, свързани с механичното отстраняване на опаковки от бивши хранителни продукти, използвани повторно като фураж. Становището на ANSES има за цел да идентифицира физичните и химични опасности, свързани с наличието на остатъци от опаковки във фуражи, въз основа на съвременните научни познания и да уточни:
- дали идентифицираните остатъци представляват заплаха за животните, хората, или околната среда;
- последиците за храните от животни, които са консумирали този вид фуражи (бивши храни);
- рисковете за околната среда, свързани с разпространението на нежелани вещества чрез отделяне от животни, които са консумирали бивши храни, съдържащи остатъци от опаковки;
- кои двойни опаковки/матрици, представляват особен риск.
- Въведение
Бившите храни или „продукти, които вече не се използват за храна“ са хранителни продукти, различни от кухненски отпадъци, които са били произведени за консумация от хората. Те са в пълно съответствие със законодателството на Европейския съюз (ЕС) в областта на храните, но вече не са с това предназначение. Причините са практически или логистични, производствени и опаковъчни дефекти или други недостатъци, от които не произтича риск за здравето, ако се използват за фураж (Регламент (ЕС) № 68/2013)[1]. Странични продукти, които са резултат от производствени процеси на храни и никога не са били предназначени за консумация от хората (напр. кюспета от маслодайни семена, меласа), а са използвани за фураж, не са предмет на оценката. Секторът за повторна употреба на храни и хранителни остатъци и други отпадъци от различни производства непрекъснато се разраства. Тази дейност е в съответствие с волята за развитие на кръговата икономика и сортиране на биоотпадъците за повторна употреба. Хранителните продукти, които може да бъдат употребени във фуражи, са много разнообразни (бисквити, шоколад, млечни продукти, сиропи, хлебни изделия и др.). Те са с понижено качество и са опаковани в първична и вторична (външна) опаковка. Първичната опаковка е в директен контакт с храната и е предназначена за крайния потребител. Вторичната опаковка позволява продуктите да бъдат групирани, за да се улесни транспортирането и обработката на стоки и за защита на хранителния продукт като цяло.
Опаковките и частите от тях са включени в списъка на забранените суровини, установен с Регламент (ЕО) № 767/2009[2] относно пускането на пазара и употребата на фуражи. Компаниите, които преобразуват храни във фуражи за животни (преработватели) извършват механично разопаковане. Този етап е добавен към речника на процесите, който представлява част Б от приложението към Каталога на фуражните суровини в Регламент (ЕС) 2017/1017[3]. без да се посочват каквито и да е изисквания, свързани с неговото безопасното прилагане.
При механично разопаковане много често остават остатъци от опаковки в готовия продукт. Опаковките, използвани в хранителната промишленост, могат да бъдат вектор на физични (остатъци от пластмаса, метал или стъкло) или химични опасности, които може да представляват риск за животните, околната среда и хората. В действащите европейски разпоредби няма прагова граница за остатъци от опаковки. Някои европейски страни (Германия и Белгия) са определили прагове на допустимост, чиито стойности (вариращи от 0,1 до 0,2% остатъци от опаковки в получените фуражни брашна) са установени главно въз основа на метода RIKILT[4] или съгласно принципа „Толкова малко, колкото е разумно постижимо“ („As Low As Reasonably Achievable“ – ALARA). Методът RIKILT е техника за откриване и количествено определяне на остатъци от опаковки, която е валидирана и призната от ЕС. Във Франция все още не е определен праг за официален контрол поради невъзможност да се обоснове изборът на количествено определена максимално допустима стойност.
Предвид голямото разнообразие от опаковъчни материали, използвани от хранителната промишленост, е невъзможно да има пълно определяне естеството на химичните им съставки – пластмаса, хартия/картон, стъкло, метал и др. Многослойните опаковки може да комбинират слоеве хартия или картон със слоеве от пластмаса.
Експертите на ANSES си поставят за цел да отговорят на въпроса: дали може технически да бъде дефиниран и количествено определен единен максимален праг на допустимост за остатъци от опаковки във фуражи, който да е подходящ от гледна точка на управлението на риска. Трябва да се изяснят и следните проблеми:
- въздействието на променливите в производствения процес върху рисковете от остатъци от опаковки, по-специално:
- температура и продължителност на етапите на раздробяване и механично разопаковане (взаимодействия между опаковката и бившите храни преди и по време на етапа на разделяне);
- последици от етапа на термична обработка върху сместа, съдържаща остатъци от опаковки.
- дали добавянето на странични продукти, без остатъци от опаковки, намалява химичния риск.
Работната група на ANSES идентифицира основните видове опаковки, използвани в практиките за повторна употреба на храните, и свързаните с тях материали. Посочени са категориите храни, които са в контакт с тези опаковки. Експертната оценка е ограничена до основните видове животни, които са засегнати от употребата на фуражи съдържащи бивши храни – свине, кокошки носачки и млечни крави и за животинските продукти, предназначени за консумация от хората, получени от тях.
Целият материал можете да прочетете ТУК