Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Подходът „Едно хранене“ –взаимодействие между производство на земеделски култури, изхранване на селскостопански животни и храна за хората
Италианските учени Pinotti, L. еt al., 2025 правят преглед на научната литература относно настоящите и бъдещи предизвикателства пред устойчивото хранене на животните. В своята статия, те посочват най-големия единичен разход в животновъдството – фуражите, стойността на които представлява 60% – 85% (в зависимост от вида на фермата) от общите годишни разходи. За производството на фуражи се използват различни суровини, повечето от които не са годни за консумация от хора. Производството на храна за хората и фуражи се конкурират за едни и същи ресурси, като се изместват периодично и си пречат взаимно. Тази конкуренция се изостря особено при използване на биомаса като източник на енергия. Фуражната индустрия трябва да подобри ефективността на животновъдството, като намали факторите, които имат отрицателно въздействие върху околната среда. Използването на природни ресурси може да бъде намалено чрез увеличаване на повторната им употреба и използване на алтернативни източници на фуражни суровини. Интересни възможности като източници на хранителни вещества за фуражи предоставят насекомите, едноклетъчните протеини, морските водорасли и бившите хранителни продукти, и се очаква те да помогнат заместването на конвенционалните ресурси. От гледна точка на кръговата икономика, храненето на селскостопанските животни с такива суровини може да бъде добър вариант за повишаване на ефективността и екологичната устойчивост по агрохранителната верига. Следователно, подходите „Кръгова икономика“ и „Едно хранене“ в производството на продукти от животински произход са ключови концепции за намиране на устойчиви решения за продоволствената сигурност. Отглеждането на животни, произвеждащи храни, като част от кръгова хранителна система позволява запазването на хранителните вещества в системата.
Животновъдният сектор допринася за 40% от световната стойност на селскостопанската продукция и подкрепя продоволствената сигурност, като осигурява основни макро- и микроелементи, възстановява органичната материя в почвата и генерира доходи. Авторите Pinotti, L. еt al., 2025 цитират Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), според която този сектор е отговорен за 14,5% от общите годишни антропогенни емисии на парникови газове и влияе върху качеството на водата и почвата. Устойчивостта на животновъдството е основно предизвикателство в съвременните системи за производство на храни.
Животновъдството се конкурира за хранителни вещества и ресурси като земя, вода и енергия, които са необходими и за производството на храни. Решаването на този проблем е част от текущия дебат на научно и обществено ниво. Целта е да се произвеждат повече храни, фуражи и енергия в световен мащаб, без да се натоварват и без това ограничените природни ресурси, по-специално вода и земя. Следователно, от съществено значение е да се преосмисли концепцията за храненето. Един от подходите е да се намерят ползотворни връзки между храненето на хората и животните.