Фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Потенциални икономически и екологични въздействия на микотоксини във фуражи за домашни птици

Микотоксините са естествено срещащи се токсични съединения, които често замърсяват фуражите. Ефектите на микотоксините върху здравето на селскостопанските животни са обстойно проучени, но изчерпателните изследвания, определящи количествено тяхното комбинирано икономическо и екологично въздействие, остават ограничени. Международен екип от учени Oluwatobi Kolawole et al., 2025 изготвя проучване, което интегрира мета-анализ и оценка на жизнения цикъл (life cycle assessment LCA)[1], за да оцени потенциалните икономически и екологични последици от производството на бройлери с използване на фуражи, замърсени с микотоксини, което е широко разпространен проблем в световен мащаб. Като модел е използвана представителна ферма за бройлери в региона на Бенелюкс в Европа. Резултатите показват 10,8% намаление на ефективността на използване на фуража (p < 0,05), когато птиците консумират фуражи, замърсени с два или повече микотоксина, регулирани от Европейския съюз (ЕС) (дезоксиниваленол-DON, зеараленон-ZEN, фумонизин B1-FUM B1, охратоксин А-OTA и T-2/HT-2 токсин). За 100 000 птици тази неефективност се превръща в 400 тона допълнителен фураж годишно, струващ около 200 000 евро. За да се оцени въздействието върху околната среда от замърсяването с микотоксини във фуражите, е анализиран цялостен набор от 19 категории екологичен отпечатък, включително потенциал за глобално затопляне, използване на ресурси, екотоксичност, еутрофикация[2], подкиселяване, изчерпване на озоновия слой и йонизиращо лъчение. Резултатите от LCA разкриват повишено въздействие върху всички категории. Увеличеното производство на фуражи, както и повишеното отделяне на фосфор и азот причиняват завишен въглероден отпечатък с 8,5% и значително увеличение на потенциала за глобално затопляне, подкиселяване и еутрофикация. Това проучване показва, че за постигане на устойчиво, нисковъглеродно и печелившо производство на птици в световен мащаб, е важно да се преодолее предизвикателството, свързано със замърсяване на фуражни култури като пшеница, царевица и соя, с микотоксини.

1. Въведение

            Учените Oluwatobi Kolawole et al., 2025 посочват, че нарастването на населението в света и нуждата от висококачествени протеинови източници са причина за нарастващо глобално търсене на продукти от животински произход. Това търсене засилва опасенията относно въздействието върху околната среда и устойчивостта на животновъдството. Хранителните системи в световен мащаб допринасят за близо една трета от емисиите на парникови газове, като значителен фактор е животновъдният сектор. Според Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), животновъдството генерира приблизително 7,1 гигатона емисии на CO₂-еквивалент годишно, което представлява 15–18% от общите световни антропогенни емисии на парникови газове. Сред основните източници на тези емисии, само производството на фуражи допринася с близо 45% от общите емисии, което го прави един от най-големите фактори за екологичния отпечатък на животновъдните системи. Това показва, че ефективността, с която селскостопанските животни преобразуват фуража в годни за консумация продукти, е ключов фактор за цялостното въздействие на сектора върху околната среда.

            Ефективността на фуража, често изразявана като коефициент на преобразуване на фуража (FCR)[3], представлява количеството фураж, необходимо за производството на единица животински продукт (месо, мляко или яйца). Животните с ниска ефективност обикновено се нуждаят от по-големи количества фураж, за да постигнат същото ниво на продуктивност, както животните, които ефективно усвояват фуража. Неефективното преобразуване увеличава търсенето на фураж, което от своя страна засилва емисиите от земеползване, прилагане на торове и преработка на култури. Животните, които не усвояват добре фуража, генерират повече метан и азотен оксид на единица продукт чрез чревна ферментация и разлагане на оборски тор, което изостря емисиите на парникови газове в сектора. Няколко проучвания, цитирани от Oluwatobi Kolawole et al., 2025 показват, че въздействието върху околната среда от ниската ефективност на храненето е особено изразено при животни в лошо здравословно състояние. Петгодишно проучване върху агнета показва, че неадекватният контрол на стомашно-чревни нематоди може да намали ефективността на храненето с 10%. По подобен начин се установява, че паразитните заболявания (трипанозомоза), както и мастит се свързват с лош коефициент на преобразуване на фураж и повишени емисии на парникови газове.

Целият материал можете да прочетете ТУК

[1] Оценката на жизнения цикъл (LCA) е систематичен метод за оценка на въздействието върху околната среда на даден продукт (в случая фураж, замърсен с микотоксини), услуга или процес през целия му жизнен цикъл, от добива на суровини до края на жизнения му цикъл (изхранване).

[2] Еутрофикация е процес, протичащ в екосистемата на един воден басейн, при който се повишава количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на растенията (азот, фосфор), което на свой ред води до повишена биологична продуктивност. При този така наречен „цъфтеж на водата“ обилно се развиват някои видове водорасли и бурно увеличават биомасата си, в резултат на което водата се оцветява.

[3] Коефициентът на преобразуване на фуража (FCR) е показател, който измерва колко ефективно дадено животно използва фуража за производство на месо (или друга желана продукция). По-нисък FCR означава по-ефективно използване на фуража, тъй като животните са усвоили по-голям процент от изядения фураж и са го превърнали в тегло (продукт).