Фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи

Начало

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Рискове за здравето на животните, свързани с наличието на полихлорирани нафталени (PCNs) във фуражите

Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) e изготвил научно становище относно рисковете за здравето на животните и хората, свързани с наличието на полихлорирани нафталени (PCNs) във фуражите и храните. Оценката се съсредоточава върху хексахлорирани нафталени (хекса CNs) поради много ограничени данни за други кон-генерации PCNs. За оценка на хранителната експозиция на животни, отглеждани за производство на храни и домашни любимци, са използвани двеста и седемнадесет (217) аналитични резултата за хекса CN във фуражи. Въпреки това, не може да се извърши характеризиране на риска, тъй като нито едно от токсикологичните изследвания не позволява идентифициране на референтни точки.

 

            Въведение

            Полихлорираните нафталeни (PCNs) са група от 75 конгенера[1] (форми) от класа на хлорираните полициклични ароматни въглеводороди (Cl-PAHs) на базата на нафталенова пръстенна система, в която един или повече водородни атоми са заменени с хлор. Те се появяват в околната среда при неволно замърсяване с промишлени химикали, от процеси на горене (изгаряне) и чрез отделяне от по-старо електрическо оборудване. Техническите смеси от PCNs се използват като диелектрици, смазки, изолация на електрически кабели, препарати за предпазване от увреждания на дървесина, хартия и тъкани, течности за рязане и шлайфане, и пластификатори. Произвеждани са в няколко държави между 1910 г. и 1980 г., когато големите производители от страните в Европа и Северна Америка, и Япония доброволно спират производството. Количествата PCNs, произведени в световен мащаб, са в рамките на 150 000 до 400 000 тона.

            Всички 75 PCNs форми, от PCN-1 до PCN-75 са открити в някои създадени от човека материали – умишлено синтезирани технически PCNs формули и други химикали, странични продукти от високотемпературни топлинни процеси (летлива пепел и други емисии от изгаряне на отпадъци, производство на цимент, топене на метални руди и скрап). Полихлорираните нафталени се разпространяват навсякъде – във въздуха на помещенията и околната среда, в праха, повърхностните води, отпадъчните води и утайки, пречиствателни станции за отпадъчни води и промишлени източници, почва и седименти, риби и водни животни, птици и бозайници. Високите нива обикновено са свързани с идентифицирани места на промишлено замърсяване.

            Полихлорираните нафталени са повсеместно разпространени в околната среда и са включени към устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Стокхолмската конвенция[2]. Доказано е, че PCNs са силно биоакумулиращи и наличните данни показват широко разпространение във фуражи. Очаква се, експозицията от PCNs на животни да доведе до модел на биохимични и токсични реакции, типичен за подобни на диоксини съединения и следователно, токсичността на PCNs има вероятност да се добави към кумулативната токсичност на други диоксиноподобни съединения.

            Наличната информация относно биоразграждането на PCNs не е достатъчна. Повечето проучвания съобщават за биоразграждане на ниско хлорирани конгенери, като PCN-1 и PCN-2, от Pseudomonas. Полихлорираните нафталени се разграждат до хидроксилирани производни и се абсорбират от водата, въздуха, праха в затворени помещения, фуража и преминават в живите организми. Те се откриват в биотата при нива на ng/g липиди като високи нива са докладвани в някои тъкани на диви животни. Най-високият коефициент на бионатрупване за PCNs е открит в риби - Европейска камбала (Platichthys flesus) и миди за PCN-69, следван от PCN-71/72, PCN-64/68 и PCN-66/67.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Конгенер – сродно вещество, съединение, производно
[2] Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ) https://www.moew.government.bg/bg/stokholmska-konvenciya-za-ustojchivite-organichni-zamursiteli-uoz/