Фуражни добавки, продукти и субстанции във фуражи

Начало

Д-Р ВИКТОРИЯ МОНЕВА: ИНФОРМАЦИЯ: Рискове за здравето на хората и животните от наличието на бромид в храни и фуражи

Европейската комисия възлага на Европейския орган по безопасност на храните (EОБХ) да оцени съществуващите максимално допустими граници на остатъци (МДГОВ, maximum residue levels MRL) от бромид, токсичността му и евентуалния трансфер от фуражи в храни от животински произход. При опитни животни се проявяват критични ефекти на бромид върху щитовидната жлеза и централната нервна система. Промените в хомеостазата на тиреоидните хормони може да доведат до невротоксичност, наред с други неблагоприятни въздействия. В експериментални проучвания върху хора са наблюдавани промени в концентрациите на тиреоидните хормони и неврофизиологичните параметри, но доказателствата са ограничени. Моделирането на връзката доза-отговор при понижени концентрации на тироксин в кръвта на плъхове води до установяване на референтна точка от 40 мг/кг телесно тегло (т.т.) на ден. Научният комитет установява поносим дневен прием (tolerable daily intake TDI) от 0,4 мг/кг т.т. на ден и остра референтна доза (acute reference dose ARfD) от 0,4 мг/кг т.т. на ден, за предпазване от неблагоприятни неврологични ефекти. Няма достатъчно доказателства, свързани с токсикологичните ефекти на бромида за животни, с изключение на кучета. Определена е референтна точка от 40 мг/кг телесно тегло на ден, която се екстраполира към максимални безопасни концентрации на бромид в пълноценни фуражи за други видове животни. Бромидът може да преминава от фуражи към храни от животински произход, но поради ограничени данни не е възможно да се определи количествено, както и скоростта му на преминаване.

 

  1. Въведение

            Фокусът на оценката на ЕОБХ е върху наличието на бромид (Br−)[1] в храните и фуражите. Съдържащите бром съединения, в които бромът е ковалентно свързан и/или притежават токсикологични свойства, които не се дължат на бромидния йон (напр. метилбромид, бромирани забавители на горенето, бромирани растителни масла), не са предмет на оценката на риска. Бромът е широко разпространен в околната среда като бромид. Бромидът може да присъства в храните и фуражите в резултат на естествено наличие, замърсяване на околната среда от антропогенна дейност, употреба на определени биоцидни продукти и прилагане във ветеринарни лекарствени продукти при животни, отглеждани за производство на храни.

            Бромидът често се среща заедно с натриевия хлорид, но в по-малки количества и имат сходни физични и химични свойства. Концентрациите на бромид в морската вода са в диапазон от 65 мг/л до доста над 80 мг/л. Натриевият хлорид присъства в концентрации от около 18 980 мг/л (нормална концентрация на хлорид в морска вода), като на някои места (Персийски залив) концентрацията му е над 23 000 мг/л. Концентрациите на бромид в сладка вода са по-ниски и обикновено варират от следи до около 0,5 мг/л. В сладки води концентрациите на бромид може да бъдат до около 1 мг/л. За комерсиални цели, бромидът се произвежда от разтворимите му соли, намиращи се в морска вода, солени езера, вътрешни морета и солени кладенци. Той се извлича с помощта на изпарителни басейни, предимно в Съединените американски щати и Израел.

1.1. Наличие на бромид

1.1.1. Бромиден йон от употребата на метилбромид в продукти за растителна защита

            Метилбромидът е използван преди като фумигант след прибиране на реколтата. От 2008 г. към настоящия момент метилбромидът не е разрешен в рамките на Европейския съюз (ЕС)[2] и понастоящем няма установени допустими граници за вносни продукти на ниво ЕС, свързани с употребата му в трети страни. Като озоноразрушаващ агент, употребата му е постепенно преустановена в световен мащаб и през 2021 г. всички МДГОВ за бромид, установени от Комисията Codex Alimentarius, са отменени. През 2021 г. в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, раздел „Фитофармацевтици – остатъци от пестициди“, държавите членки изискват преразглеждане на МДГОВ за вещества, които се срещат естествено, но за които не се препоръчва включването в приложение IV към Регламент (ЕО) № 395/2005[3]. Бромидният йон е избран като основен приоритет.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК

 

[1] Терминът „бромид“ се отнася до „бромиден йон“ в цялото становище, включително случаите, когато терминът „неорганичен бромид“ е използван в цитиран източник.
[2] OJ L 258, 26.9.2008, p. 68. https:// eur- lex. europa. eu/ Legal- conte nt/ EN/ TXT/ PDF/? uri= OJ:L: 2008: 258: FULL.
[3] Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета OB L 70, 16.3.2005 г., стр. 1—16